Робин Кук - Интервенция

Миг по-късно Раул влезе отново вътре и направи знак на Шон да мине в дъното на магазина. Ориенталски килими покриваха подовете и стените. Големи, тежки брокатени възглавници доминираха пространството. Близо до няколко избелели картонени кутии, струпани на куп, стоеше наргиле. От тавана висеше гола крушка. На малка дървена маса бяха сложени две-три избледнели снимки, на едната се виждаше едър мъж в типична египетска дреха, който приличаше на Раул. Раул проследи погледа на Шон.

— Снимка на вуйчо ми, наскоро майка ми ми я даде. Преди почти двайсет години той е притежавал този магазин.

— Наистина прилича на ваш роднина — направи коментар Шон. — От него ли купихте магазина?

— Не, от жена му. Той беше брат на майка ми, но се замеси в скандал, свързан с много важна антична находка: непокътната гробница. Това му костваше живота. Беше убит тук, в магазина.

— Мили боже — въздъхна Шон. — Съжалявам, че разбутах стари рани.

— В този бизнес човек никога не може да е достатъчно внимателен. Благодаря на Аллах, че нямам такива неприятности.

В следващия миг тежката завеса се дръпна встрани и иззад нея се появи босо момче с поднос и две чаши в метални поставки, всяка пълна с димящ чай. Без да каже и дума, момчето остави подноса на пода близо до Шон и Раул, после се върна отзад. През цялото време Раул не спираше да бъбри оживено колко се радва на посещението на Шон.

— Всъщност, имах специална причина — призна Шон.

— Нима? — въпросително го изгледа арабинът.

— Трябва да призная нещо. Когато последния път бях в този магазин, купих една глинена купа.

— Спомням си. Беше една от най-хубавите, които съм имал.

— Имахме дълъг спор за нейната автентичност.

— Убедихте се с неохота.

— Всъщност не бях напълно убеден. Купих я по-скоро като спомен от интересния ни разговор, но когато се върнах в Ню Йорк я дадох на една моя колежка, специалистка. Тя се съгласи с вас. Не само че е автентична, но сега купата е експонат в известна музейна изложба. Наистина красив предмет.

— Много мило, че признавате заблудата си.

— Да, измъчваше ме през всичките тези години.

— За това лесно може да се намери лек — отвърна Раул. — Ако искате да успокоите съвестта си, единственото, което е нужно, е да ми доплатите.

Объркан от неочакваното предложение, Шон го изгледа. За миг си помисли, че мъжът е сериозен. После Раул се засмя, разкривайки жълти, зле поддържани зъби.

— Шегувам се, разбира се. Направих добра печалба с гърнето от децата, които го намериха, и съм доволен.

Шон се усмихна с видимо облекчение. Намираше арабския хумор за толкова неочакван, колкото и арабското гостоприемство.

— Признанието ви ми напомни за една във висша степен поразителна находка, която получих едва вчера от един приятел фелах, селянин в Горен Египет. Става дума за нещо, към което може да проявите специален интерес, като се имат предвид познанията ви по библейска история. Вие ще знаете по-добре от мен какво представлява то, така че вярвам, че няма да ме измамите, ако решите да го купите. Бихте ли искали да го видите?

Шон сви рамене.

— Защо не? — Не знаеше какво да очаква и не таеше големи надежди.

След известно ровене в една от картонените кутии, подпрени до стената, Раул измъкна нещо, което приличаше на изцапана памучна калъфка за възглавница. След това седна долу, извади съдържанието отвътре и го сложи в ръцете на Шон.

Няколко секунди Шон остана неподвижен, докато Раул не седна обратно и не се настани удобно, подпрян на големите си възглавници. На лицето му беше изписано очаквателно, самодоволно изражение. Знаеше, че археологът бързо ще осъзнае какво държи. Въпросът беше дали щеше да го купи. Нелегалният експонат се нуждаеше от правилния човек, човек със сравнително дълбоки джобове.

Шон бързо предположи за какво става дума. Както повечето уважавани специалисти в областта на библията, особено изследващите Новия завет или ранната история на Християнската църква, той беше виждал и дори работил с оригиналите. Въпросът беше дали това, което държи в момента, е автентично, или е фалшификат като скарабеите и повечето останали имитации на антики, които Раул продаваше? Шон нямаше представа, но предвид автентичността на преддинастичната купа изпита желание да рискува и да купи предмета. Ако по някакъв късмет се окажеше истински, това можеше да се окаже най-голямото откритие в живота му; а дори ако накрая по някаква причина го върнеше на египетските власти, това бе от този вид предмети, самата история на които би го отличила от неговите съвременници. Шон не искаше някой от познатите на Раул в големите музеи да го вземе — реална възможност, предвид Интернет връзките.