Робин Кук: Интервенция

— Разбира се, че не е истински — подзе Шон в опит да започне пазарлъка, както си му е редът. Проблемът беше, че въпреки скромния вид на магазинчето, той знаеше, че си има работа с професионален, разбиращ от бизнес преговарящ.

6:05 сутринта, понеделник, 1 декември 2008 г.

Ню Йорк Сити

(1:05 след обед, Кайро, Египет)

— Вие сте доктор? — попита униформеният полицай с пресилена изненада.

Полицейската кола беше изтеглена на тротоара зад тях от западната страна на Второ авеню, докато сутрешният трафик се изтичаше към центъра на града. Другото ченге продължаваше да стои на седалката до шофьорското място и да пие кафе. Сравнително новият велосипед на Джак лежеше отстрани на тротоара точно пред патрулката. Когато Лори си взе отпуска по майчинство, Джак се беше върнал към стария си навик да ходи до Патологическия център с колело.

Джак само кимна. Въпреки че беше по-спокоен, отколкото се очакваше, все още бе силно раздразнен на таксиметровия шофьор, който го беше засякъл, като пресече четири ленти и спря на една стоянка да вземе клиент. След като успя да спре, разтърсвайки сравнително леко задната броня на колата, Джак се хвърли към страната на шофьора, преди клиентът на таксито да е успял да седне отзад и бързо остави няколко вдлъбнатини с токовете на обувките си във вратата на шофьора с надеждата да го накара да се измъкне отвътре за един хубав скандал. За късмет на всички, инцидентът бързо бе разрешен с идването на полицията. Очевидно ченгетата бяха видели поне част от конфронтацията.

— Мисля, че трябва да изкарате курсове за справяне с гнева — продължи полицаят.

— Ще изкарам, щом препоръчвате — каза Джак саркастично. Знаеше, че поведението му е провокативно, но не можа да се сдържи. Полицаят бе освободил таксиста, без дори да провери лиценза му. Сигурно смяташе, че Джак е виновният за инцидента, тъй като само него бе задържал.

— На велосипед сте, за бога! — възмути се ченгето. — Какво искате да направите, да се убиете ли? Щом сте толкова откачен, че да карате колело, трябва да очаквате неочакваното, особено от таксита.

— Винаги съм усещал нюйоркските таксита и съм успявал да поделя шосето с тях.

С едно последно поклащане на глава и завъртане на очите полицаят му върна документите.

— Ваша работа — каза той, измивайки си ръцете от случая.

Раздразнен, Джак се метна на велосипеда и завъртя педали, отдалечавайки се бързо от полицейската кола още преди ченгето да е влязло в патрулката. Скоро бесният трафик, леденият въздух и продължителното усилие охладиха кипналата му кръв. Достигайки оптималната скорост от почти трийсет километра в час, той успя да се успокои по пътя към 42-ра улица. Докато чакаше светофара да светне зелено и едва си поемаше дъх, трябваше да признае, че полицаят имаше право. Гладните таксиджии винаги щяха да спират за клиент, без оглед на трафика и онова, което ставаше около тях. Отказвайки да се пази, Джак изпадаше в патологичното деструктивно поведение, което го излагаше на постоянен риск след смъртта на съпругата му и двете им дъщери. Знаеше, че сега не може да си позволи такъв егоизъм. Лори и Джон Джуниър се нуждаеха от него. Щом семейството трябваше да се пребори с невробластомата, те трябваше да го направят като екип.

Когато стигна до Патологическия център на ъгъла на Първо авеню и Трийсета улица, Джак пресече широкото авеню и тръгна по алеята. Макар оттук сградата да изглеждаше по същия начин, както по времето на построяването й през шейсетте, промени бяха направени, особено след 11 септември. Старата рампа бе заменена от голям паркинг и серия гаражни врати на колелца, които да поберат многобройните пристигащи ванове с труповете в тях. Нямаше ги също така стадата от остарели кафяви коли на моргата със стикери „Здраве и болници“ АД, залепени хаотично наоколо по цялата улица, заменени от спретнато подреден парк от нови бели ванове. И вместо да се налага да носи велосипеда си в моргата, Джак го вкара в един от гаражите, където щеше да го остави под бдителния поглед на охраната.

Вътре в Патологическия промените бяха още повече. С осъзнатата значимост на департамента след 11 септември, той бе награден от властите с повече персонал, оборудване и площ. Беше построена една чисто нова сграда няколко преки по-надолу по Първо авеню, за да побере разрасналия се щат от съдебни биолози, включително ДНК лабораторията. Въпреки че Патологическият център на Ню Йорк бе преживял трудни времена поради орязване на бюджета, загубвайки водещата си роля в цялата страна, тези дни бяха минало.