Робин Кук - Интервенция

Отвори очи и грабна телефонната слушалка, набирайки нервно поредицата от цифри. Джанис вдигна отсреща и той промърмори името си.

— Има ли нещо? — попита тя. Каквато си беше съвестна, първата й мисъл беше, че е направила гаф.

— Не! Не! — увери я Джак. — За секунда се бях отплеснал. Надявам се, че не съм те обезпокоил.

— Не се притеснявай. Не мога да заспя три-четири часа след свършването на смяната ми.

— Търся информация за Киара Абелар.

— Не съм изненадана. Имаше толкова малко. Такъв тъжен случай, толкова млада, привлекателна и — както изглежда — здрава.

— Говори ли с някои от приятелите й, които са я довели в спешното?

— Нямах такава възможност. Вече си бяха заминали, когато пристигнах. Взех само името и номера на един от тях, Робърт Фаръл. Записах ги най-отдолу на страницата.

— А говори ли с майка й, когато е дошла да идентифицира тялото?

— Исках, но тогава пък ми се обадиха за друг случай, преди тя да е пристигнала. А когато се върнах, нея вече я нямаше. Сигурна съм, че Барт ще се радва да ти помогне.

— Сам ще се обадя. Наистина ми е любопитно.

— Ако промениш мнението си, сигурна съм, че някой от дневните следователи ще го направи.

— Благодаря.

Джак прекъсна линията с показалеца на лявата си ръка, докато продължаваше да държи слушалката. Прелисти с дясната си ръка рапорта от Патологията, търсейки из личните данни телефона на госпожа Абелар. Мигът, в който го намери, телефонът иззвъня под ръката му. Беше Вини, уведоми го, че всичко в декомпозната зала е готово.

След кратко колебание Джак остави слушалката. Не беше спешно да се обажда на госпожа Абелар, и без това нямаше да е от приятните разговори. Беше доволен, че го отлага до завършването на следващата аутопсията, макар че ако знаеше какво щеше да научи от майката, нямаше да се бави и секунда. Госпожа Абелар щеше да му каже нещо, което никога не би допуснал.

5:05 след обед, понеделник, 1 декември 2008 г.

Кайро, Египет

(10:05 преди обед, Ню Йорк Сити)

— Ето че вече знаеш — каза Шон. — Съжалявам, че се проточи толкова дълго. Гръцкият очевидно не е бил силата на Сатурний. Както споменах след първото четене, писмото е подписано просто с името му и носи дата 6 април 121 г. преди новата ера.

В продължение на няколко секунди Шон изучаваше лицето на съпругата си. Тя не беше помръднала, нито примигнала. Изражението й бе отнесено; изглеждаше така, сякаш не диша.

— Хей — извика Шон, за да привлече вниманието й. — Кажи нещо! Каквото и да е! Какво мислиш? — Той стана и се върна до бюрото, където остави внимателно листовете папирус, затискайки ги леко, така че да ги изглади. Свали белите си ръкавици, след това се върна на стола си. Сана го проследи с очи, но беше ясно, че мислите й все още витаеха около това, което бе слушала през последните няколко часа. Когато Шон измъчено бе завършил четенето на писмото първия път, тя изглеждаше толкова шокирана, че единственото, което успя да каже, беше, че има нужда да го чуе отново.

— Знам, че преводът ми не беше добър — призна Шон, — особено първия път. Съжалявам, че отне толкова време, но граматиката и синтаксисът са толкова сложни. Ясно е, че гръцкият не е първият език на Сатурний, но заради деликатния характер на разглежданата тема, той не е искал да поверява писането на писмото на другиго. Майчиният му език трябва да е бил арамейският, тъй като е от Самария 4 4 Планинската северна част на Западния бряг на река Йордан, Палестина. — Б.пр. .

— Каква е вероятността да е фалшификация? Може би от втори век, но все пак фалшификация.

— Добър въпрос, и ако писмото беше адресирано до някой от ортодоксалните църковни отци, идеята, че вероятно става дума за фалшификат сигурно щеше да ме накара да се замисля, дори само за да поставя под съмнение гностическите еретици, правейки директна асоциация с тях и с архинегодника Симон Магьосника. Но писмото е било изпратено до ранен гностичен учител от човек, който е имал теологична склонност в тази посока. Това е своего рода „вътрешно съобщение“, изпратено до някого с отговори на определени въпроси. Шансът да е фалшификация е почти нулев, особено като се има предвид мястото, където е свършило. Не изглежда така, сякаш някой е очаквал да бъде намерено.

— Кога, според теб, е създаден кодексът? Искам да кажа, кога се предполага, че това писмо е било сложено във вътрешността на кожената подвързия?

— Да кажем, че трябва да е приблизително 367 г. преди новата ера.