Робин Кук - Интервенция

Сана се усмихна.

— Приблизително 367 г. преди новата ера! Това е доста конкретна дата.

— Е, ами през 367 г. се е случило нещо особено.

— Значи писмото се е пазило в продължение на неколкостотин години. Било е важно, но тогава е станало по-малко важно, така ли?

— Да — съгласи се Шон. — Но това е нещо, което не мога да обясня.

— Какво се е случило през 367 г. преди новата ера и защо тези кодекси са били запечатани в делва и заровени в пясъка?

— През 367 г. преди новата ера гностицизмът стигнал върха си и започнал да запада, за разлика от Ортодоксалната църква. Съответно, влиятелният владика на Александрия, Атанасиос, заповядал на манастирите под негова юрисдикция да ликвидират всички еретически съчинения, включително на манастира, намиращ се до днешния Наг Хамади. Предполага се, че някои от монасите в този манастир се разбунтували и вместо да унищожат текстовете ги скрили, с намерението някога да си ги върнат. За тяхно съжаление това не се случило и тяхната загуба се превръща сега в наша печалба.

— И според теб това писмо е отговор на писмо, което Басилидис е написал до Сатурний.

— Няма никакво съмнение, като се има предвид синтаксиса на Сатурний. Той със сигурност не се е въздържал в описанието си да удари леко бившия си началник и учител, Симон Магьосника. Не се съмнявам, че Басилидис е питал по-специално дали Сатурний мисли, че Симон е бог, истински месия като Исус от Назарет, и дали притежава Божествената сила, както твърдял. Сатурний със сигурност не е убеден. Той категорично твърди, че чудесата на Симон са измама. Казва също, че Симон бил изключително ревнив към силата на Апостолите да лекуват, особено към Петър. Това е канонически факт. Вижда се в Библията, в Деянията на Апостолите, където ясно се казва, че Симон се опитал да купи силата на Петър. — Шон спря да си поеме дъх, но добави с презрителна усмивка: — Благодарение на Сатурний и това писмо сега знаем, че Симон не се предал след този първоначален отказ.

— Иронията на ситуацията е в това, че разполагаме с тази изключителна историческа информация, благодарение на човешката продажност.

— Истина е. — Шон се усмихна още по-широко. — Но още по-ироничното е, че същата тази продажност и подкупност е много вероятно да ме изстреля в археологическата стратосфера. Тогава Белзони, Шлиман и Картър ще ми дишат праха.

Сана не се сдържа и завъртя очи. Въпреки че самочувствието на Шон я бе впечатлило в началото на връзката им, сега тя го намираше за детинско и егоистично; и освен това издаваше несигурност, каквато преди не бе подозирала.

Забелязал реакцията й, и интерпретирайки я погрешно, Шон добави:

— Не мислиш, че ще е страхотно? Грешиш! Ще е нещо грандиозно. И знаеш ли на кого ще ми е най-забавно да съобщя изключителната новина?

— Не мога да си представя — каза Сана. Повече й беше интересно обсъждането на темата на шокиращото писмо, отколкото потенциалния му ефект върху кариерата на Шон.

— На Негово Високопреосвещенство! — каза Шон с намек за пренебрежение. — Кардинал Джеймс О’Рурк, архиепископ на нюйоркската епархия. — Шон се разсмя, предвкусвайки удоволствието. — Нямам търпение да се отбия у моя приятел от колежанските гуляйджийски години в „Амхърст“, сега най-издигнатият член на църковната институция, и този, който вечно ми четеше лекции да съм си поправел поведението. Ще ми е много забавно да му навра носа в това писмо и да му докажа, че един от неговите най-самомнителни духовници, смятайки се за непогрешим, жестоко е грешал.

— О, моля те! — смъмри го Сана. Твърде често беше ставала свидетел на безполезните спорове между съпруга й и архиепископа в малките часове на денонощието, след вечеря в резиденцията на кардинала. — Вие двамата никога няма да сте на едно мнение за нещо.

— Този път, благодарение на Сатурний, ще разполагам с доказателство.

— Е, надявам се поне да не съм там — подхвърли Сана. Никога не се беше чувствала приятно на тези вечери и с времето беше спряла да участва. Беше им предложила вместо това да излязат на ресторант, но и двамата не проявиха желание. Те, както изглежда, изпитваха прекалено голямо удоволствие от безкрайните си язвителни дебати и не искаха да се въздържат.

В началото на отношенията им, когато Шон за първи път й беше казал за дългогодишното си приятелство с архиепископа, тя не му беше повярвала. Архиепископът беше най-влиятелният прелат в страната, ако не и в полукълбото. Той беше истинска знаменитост. Говореше се дори, че можело да бъде назначен във Ватикана.