Робин Кук - Интервенция

— Хубаво — кимна Сана. — Но защо зилотите и есеите ще тръгнат да заговорничат да крадат тялото на Дева Мария? Според мен в това няма никакъв смисъл.

— Сатурний не уточнява, но ми се струва, че има предвид следното: когато Дева Мария умряла през 62-ра година пр.н.е., както той казва, и я погребали в пещера в Маслинената планина — може би дори и днес гробът й е там — някои зилоти, вероятно сикариите, видели възможност да разпалят огньовете на омразата на римляните към юдеите. Това, което се опитвали да направят, било да започнат въстание, без да се интересуват на коя страна е подстрекателят. Преди това сикариите били концентрирани предимно върху засилването на омразата на юдеите към римляните, поради което вложили много време и енергия, за да убиват тези юдеи, за които мислели, че сътрудничат на римляните. Целта била да бъдат накарани юдеите да започнат битката.

След това смъртта на Дева Мария предложила нещо друго — най-вече възможност да свържат неудовлетворението на римляните с проблема за религиозно съперничество. Разбираш ли, по онова време, в средата на първи век, юдеите, които били станали последователи на Исус, се считали за юдеи, а не за нова религия. И все пак те не се разбирали с традиционните юдеи. Всъщност, непрекъснато били на нож за неща, които на римляните им изглеждали нелепо дребнави. И отгоре на всичко имало вътрешни борби между юдеите християни. Това била чиста религиозна анархия, заради която римляните били разярени.

— Все още не разбирам каква е ролята на Дева Мария тук.

— Помисли си за неудовлетворението на римляните. Сатурний споменава, че римляните мислели, че са решили „проблема Исус от Назарет“, като са пожертвали Исус. Но грешали, защото Исус не останал мъртъв, както всички други пожертвани месии през времето, които нямали чет. Исус възкръснал след три дни, което, погледнато в ретроспекция, засилило проблема, вместо да го разреши. Сатурний загатва, че зилотите разчитали, че изчезването на Мария три дни след нейната смърт ще подскаже, че тя също е неподвластна на смъртта и се е присъединила към сина си, потвърждавайки Исусовата мисия. Зилотите и сикариите откраднали тялото на Девата точно на третия ден с надеждата да ужасят римляните, като ги накарат да повярват, че по всяка вероятност това ще предизвика разпалването на религиозен плам, както при възкръсването на Исус, подтиквайки ги да вземат мерки, за да го предотвратят. Идеята била, че такава намеса в една напрегната среда би причинила серия от насилие, което на свой ред би довело до вземането на още по-сурови мерки и т.н. Както Сатурний споменава, той не е знаел дали изчезването на тялото на Дева Мария е това, което е изиграло роля, но скоро след кражбата му наистина последвало насилие, което продължило да се задълбочава месец след месец. Само след няколко години в Палестина избухнало като буре с барут Велико въстание, в което всички юдеи се обединили, за да завземат Ерусалим и Масада от римляните.

— Мислиш ли, че е било лесно да се открадне тялото на Дева Мария?

— Всъщност, да, така мисля. Изглежда е имало изненадваща липса на интерес към Девата след разпъването на Исус на кръста, така че нейната смърт според Сатурний не е предизвикала голямо внимание. Никой от четиримата евангелисти не я споменава много след смъртта на Исус и възкресението му, и Павел не дава никакви индикации за каквото и да е специално място за нея в Ранната църква. Всъщност, споменава я само веднъж в Посланието към Галатяни, и то съвсем повърхностно, без дори да я нарича по име. Това трае до края на първи век, когато Мария започва да става по-признавана. Днес значимостта й не се поставя под никакво съмнение, ето защо вярвам, че това писмо е толкова важно.

— Не останах с впечатление от писмото на Сатурний, че Симон Магьосника е имал каквато и да било връзка с първоначалната кражба на останките на Дева Мария.

— Нито пък аз. Имам чувството, че интересът му е бил подбуден от желанието да си осигури лечителската сила, подобна на тази на Исус от Назарет, и че не е споделял политическите интереси на зилотите. Сатурний не споменава как Симон научил, че есеите са скрили тялото в една кумранска пещера, нито пък казва как той е успял да придобие контрол над мощите. Може би тогава това не интересувало никого. Симон бил разочарован, че останките не притежавали силата да лекуват, което било очевидно причината да иска да ги притежава, и чак след това му хрумнала идеята да последва Петър първо до Антиохия, а после в Рим, с намерението да ги продаде срещу лечителската способност на Петър.