Робин Кук - Интервенция

— Питам се в какво състояние биха се намирали костите, ако урната е останала запечатана. В случай че не е имало влага, бих могла да взема малко проби за ДНК.

Лицето на Шон светна.

— Изобщо не ми беше хрумвало. Получаването на ДНК би добавило друго измерение на историята. Може би Ватикана би могла да направи доста пари, създавайки Библия ленд, нещо като Джурасик парк, като възстанови някои от първоначалните действащи лица, започвайки с Дева Мария.

— Говоря ти сериозно — каза Сана, леко обидена, защото заподозря, че Шон й се подиграва. — Не ти говоря за нуклеарна ДНК, а за моето поле на дейност: митохондриална ДНК.

Шон вдигна ръце, преструвайки се, че се предава.

— Вярно, че си ми казвала преди, но не си спомням напълно разликата между двата типа ДНК.

— Нуклеарната ДНК е в клетъчното ядро и съдържа цялата информация за създаване на една клетка, позволявайки й да се определи, да речем, като сърдечна клетка, и да я накара да функционира. Всяка клетка има пълен комплект нуклеарна ДНК, освен червените кръвни телца, които са без ядра. Но всяка клетка разполага само с един такъв комплект. Митохондриите представляват микроскопични енергийни органели, които в много далечното минало, когато животът едва се зараждал, са били погълнати от примитивни едноклетъчни организми. След като в тези единични клетки вече имало налице митохондрии, те са били в състояние в течение на милионите и милиарди години да еволюират в многоклетъчни организми, включително човеци. Тъй като митохондриите са живели свободно в организмите, те имат своя собствена ДНК, която съществува в кръгова, относително стабилна форма. И понеже индивидуалните клетки имат по стотици или повече митохондрии, клетката на свой ред има стотици комплекти митохондриална ДНК. Всичко това увеличава възможността тази ДНК да бъде извлечена, дори от древни кости.

— Ще се престоря, че разбирам всичко. Ти наистина ли мислиш, че можеш да изолираш от тази кръгова ДНК? Би било невероятно!

— Зависи как са съхнали костите първоначално и доколко са останали сухи. Ако урната е все още запечатана, е напълно възможно, но ако успеем да изолираме част от ДНК-то на Мария, това е доста лошо, защото ще се окаже, че тя е имала божествен син, но не и божествена дъщеря.

По лицето на Шон мина крива усмивка.

— Що за странен коментар! Защо дъщеря, а не син?

— Защото митохондриалната ДНК се предава по майчина линия. Мъжете са генетична „задънена улица“ по отношение на митохондриите. Спермата няма много митохондрии, а и тези, които имат, умират след зачеването, докато от друга страна яйцеклетките се зареждат с такива. Ако Дева Мария е имала дъщеря, която е имала дъщеря и т.н. до наши дни, тогава е възможно да живее и днес някоя със същата митохондриална последователност. По стечение на обстоятелствата митохондриалната ДНК има двехилядигодишен мутационен период на полуразпадане, което означава, че след две хиляди години, статистически погледнато, съществува петдесетпроцентен шанс ДНК последователността да бъде непроменена.

— Всъщност съществува съвсем реален шанс Мария да е имала дъщеря — дори не една, а три.

— Наистина ли? — вдигна вежди Сана. — Спомням си, че е имала само едно дете, Исус. Това е, което ни учеха в неделното училище.

— Единият син е католическа догма, убеждение на Източно православната църква, а дори и на някои протестантски секти, но има много хора, които мислят другояче. Дори в Новия завет се намеква за други синове, макар според някои терминът „братът на Исус“ да означава друг близък родственик, като братовчед, например — един дебат, възникнал по време на превода от арамейски и староеврейски на гръцки и латински. Аз лично смятам обаче, че брат си е брат. Освен това съм сигурен, че Дева Мария е имала още деца. Била е омъжена жена и да зачене куп деца по нормален начин определено не пречи да е заченала първия мистериозно, ако така се е случило. Не се шегувам. Има страшно много раннохристиянски апокрифи, които не са били признати, за да бъдат включени в Новия завет, но които твърдят, че тя е родила единайсет деца, включително Исус; три от децата са били дъщери. Така че е напълно възможно все още да съществува някоя със същата ДНК.

— И какво следва от това?

— Тук на ред идва моята специалност — митохондриалната ДНК — каза Сана и си представи как пише статия за „Нейчър“ или за „Сайънс“ с подобно внушение. В следващия миг се укори. Започваше да става като Шон — да бие тъпана и да се радва предварително. Може би беше дори по-лоша, тъй като Шон бе по-известен в своята област, отколкото тя в нейната.