Робин Кук - Интервенция

— Но Петър отново му отказал.

— Явно да, и според Сатурний със същата страст, както когато онзи му предложил сребро.

— Защо мислиш Сатурний и Менандър решили да погребат костите на Дева Мария с Петър?

— Вероятно поради причината, която посочва в писмото. Те двамата били впечатлени от способността на Петър да лекува с полагане на ръце. Знаем, че са били впечатлени, тъй като в края на краищата и двамата стават християни, а Сатурний става епископ на голям римски град.

— Питам се какво ли е станало с останките на Симон. Би било ирония да са погребани заедно с тези на Петър.

— Наистина — каза Шон с усмивка. — Но искрено се съмнявам. Сатурний сигурно щеше да го спомене.

— И какви са плановете ти? — попита Сана. — Нека позная. Искаш да отидеш в Рим и да видиш дали останките, които Сатурний описва, са където той казва, че двамата с Менандър са ги сложили?

— Точно така — разпалено отвърна Шон. — Както изглежда, когато Симон е умрял, по време на опитите си да се изкачи до рая, Петър трябва да е бил убит мъченически. След като последователите на Петър му изградили гробници, Сатурний и Менандър са имали удобна възможност да присъединят останките на Дева Мария към тези на един от най-близките до сина й апостоли. Честно казано, мисля, че от тяхна страна това е подчертан жест на уважение и че са почитали високо Мария.

— Не разбирам онази част от писмото, в която се описва къде са го направили — каза Сана. — А ти?

— Аз разбирам. Гробницата била цилиндрично подземие, състоящо се от две успоредни основни стени, поддържащи свода. За да се построи такава гробница е трябвало да бъде изкопана една доста голяма дупка, така че да могат да бъдат вдигнати стени. Сатурний съобщава, че са сложили останките в основата на северната стена извън гробницата, приблизително в средата, и ги покрили с пръст. Това съвпада с фактите, защото основните стени на Петровата гробница сочат изток-запад.

— Защо все пак са сложили останките извън гробницата, вместо вътре, заедно с тези на Петър?

— Явно трябвало да скрият проклетото нещо отвън — нетърпеливо каза Шон, сякаш смяташе въпроса на Сана за безсмислен. — Направили го тайно, тъй да се каже, без някой друг да знае.

— Не се дръж с мен снизходително! — сопна се Сана. — Опитвам се да разбера всичко.

— Съжалявам — кимна Шон, осъзнавайки, че ако иска тя да го придружи, ще се наложи да прояви търпение. — А сега, връщайки се отново към полагането на мощите, трябва да ти кажа, че то е невероятно интересно за нас по две причини: първо, не мисля, че районът на гробницата някога изобщо е бил докосван; второ, последният път, когато гробницата е била разкопавана, което е станало през 1950-та година, екипът археолози всъщност е пробил тунел под тази зона, вероятно прокарвайки го под костницата с мощите на Мария, за да стигне до вътрешността на гробницата. А това на свой ред означава, че в най-добрия случай единственото, което трябва да направим, е да отстраним може би седем-осем сантиметра от натрупаните отломки и боклуци и светите останки сами ще паднат в протегнатите ни ръце.

— На думи изглежда съвсем лесно.

— Мисля, че така и ще бъде. Точно преди ти да дойдеш, говорих с моята асистентка, Клеър Дюпре, в „Метрополитън“. Накарах я да изпрати през нощта проучванията ми върху гробницата на Свети Петър до хотел „Хаслър“ в Рим. Все още имам разрешение за достъп в некропола под Базиликата „Свети Петър“ от Папската комисия за църковна археология, който Джеймс ми уреди директно чрез папа Йоан Павел II. Файлът също така съдържа пропуска ми за Ватикана и най-важното — ключа за „Скави“ — Службата за археологически разкопки — който е същият, както за самите разкопки.

— Това беше преди пет години.

— Вярно е, но бих се учудил, ако нещо се е променило. Това му е и лошото, но и хубавото на Италия, че рядко нещо се променя, особено пък в областта на бюрокрацията.

— Ами ако ключът не стане или разрешителното е анулирано?

— Не мога да си представя да се случи такова нещо, но ако е така, тогава ще му мисля. А ако нещата се закучат повече, ще звънна на Джеймс. Той може да ни уреди да влезем. Само дето ще означава още един ден.

— Според теб Джеймс би го направил, ако прочете писмото на Сатурний, което — предполагам — ще поиска да направи. Но аз не мисля така. Нека допуснем, че успеем да влезем и намерим останките. Какво, по дяволите, планираш да направиш с тях?

— Да ги пренеса тайно в Ню Йорк. Не искам да бия тъпана за този неочакван късмет. Когато го обявявам, искам да съм изследвал костите и да съм превел напълно всички текстове, и по-специално Евангелието на Симон.