Робин Кук - Интервенция

Тъй като бяха работили случая в инфекциозната зала, а там нямаше други санитари, Джак помогна на Вини да сложи трупа в чувал и да го качи на количка. След като напомни на Вини да информира погребалния дом, в който щеше да се извърши погребението, че случаят е заразен, Джак свали скафандъра и качулката, измъкна се от хирургическата униформа и се насочи към офиса си.

Първо се обади в частното училище, в което бе учило починалото момче. Макар според правилата в Патологическия офисът за връзки с обществеността да движеше всички официални комуникации, Джак често се нагърбваше с тази отговорност. Искаше да е абсолютно сигурен, че нещата са свършени, а алармирането на училищните власти в този момент беше едно от тях. Той заговори откровено с директора, който го увери, че в училището са взети всички необходими мерки. Градският епидемиолог вече ги беше посетил; училището беше поставено под карантина и бе започнало обеззаразяване на всички помещения.

Следващият телефонен разговор беше до Робърт Фаръл, един от приятелите на Киара. След повече от шест-седем позвънявания мъжът най-после отговори, извинявайки се. Но тонът му се промени, когато Джак се представи като патолог.

— Разбирам, че вие сте един от групата от миналата вечер, с която е излязла Киара Абелар, и която я е докарала в спешното в „Свети Лука“.

— Можем да ви кажем, че тя наистина беше болна — отвърна Фаръл.

— Знаете ли как свърши?

— Как е свършило, след като я откарахме в спешното ли?

— Говоря как е свършил животът й.

— Чух, че е починала, след като сме си тръгнали.

Антената за цинизъм в съзнанието на Джак се наостри.

— Това изненада ли ви?

— Ами че как. Млада беше.

— Младите хора обикновено не умират.

— Точно затова съм изненадан.

Джак прочисти гърлото си, давайки си време да помисли. Имаше чувството, че Фаръл се държи неестествено отбранително. Сякаш да подчертае впечатлението, мъжът бързо добави:

— Не сме й давали нищо, ако намеквате за това. Тя дори не пи.

— Не намеквам нищо — каза Джак. Той се поздрави, че е взел голяма проба от тъканните течности за токсикологията, въпреки позитивните данни от дисекцията на билатералните вертебрални артерии. Сега се питаше дали момичето е претърпяло някакво странно падане, при което вратът да се е изкривил, огънал или разтегнал.

— Колко души я докарахте в спешното?

— Трима.

Джак кимна.

— Пили сте, но тя не е пила, така ли?

— Мисля, че трябва да говоря с моя адвокат, преди да отговарям нататък — каза Фаръл.

Джак го притисна.

— Колко голяма беше групата ви?

— Около дванайсет души, мъже и жени. Отидохме в онази кръчма в Уест Вилидж. Можете ли да ми кажете от какво е умряла?

— Работим по въпроса. Да сте забелязали промяна в поведението й?

— Да, както си беше жизнерадостна и разговорлива, и си пиеше колата, изведнъж започна да слива думите и загуби представа къде е и коя е. После стана, направи няколко крачки, олюлявайки се, и падна. Аз буквално я хванах, точно затова я доведох веднага в спешното.

— Защо не извикахте линейка?

— Да ви кажа истината, помислихме, че е пияна. До този момент не знаех, че е била пълна въздържателка.

Джак си представи издутите вътрешни страни на вертебралните артерии на Киара, постепенно запушващи се от приток на кръв към мозъка й.

— Бихте ли ми дали имената и телефонните номера на останалите, които са били в групата?

— Не знам, човече — започна да се дърпа Фаръл. — Не знам дали искам да се замесвам в тази работа повече, отколкото вече съм.

— Вижте, не обвинявам никого в никакво престъпление, вас също. Просто се опитвам да говоря за мъртвата, нещо, което прави всеки патолог. Искам Киара да ни каже какво я е убило, за да се опитаме да спасим някого другиго от същата участ. Има ключова информация, която тук липсва. Кажете ми, вие говорихте ли с нея лично през същата вечер?

— В продължение на няколко минути, но не повече, отколкото всички останали. Имам предвид, че тя беше зрител, така че всички говориха с нея.

— Да е споменавала, че е претърпяла автопроизшествие през последната седмица?

— Не, нищо такова.

— А за някакво падане? Може би по-рано снощи, като например в дамската тоалетна. — Джак не смяташе, че едно падане може да е виновно — без никакви външни признаци за нараняване — но не искаше да изключва нищо.

— И за такова не е споменавала.

Джак накрая убеди мъжа да направи списък на останалите от предишната нощ заедно с телефонните им номера. Фаръл дори обеща да е готов до късния следобед.