Робин Кук - Интервенция

— Отиде. Доколкото си спомням, това беше миналия четвъртък или петък.

— Главоболието й мина ли?

— Да, поне в началото.

— Защо казахте „поне в началото“?

— Защото съсредоточеното зад очите й главоболие премина, но започна друго, в задната част на главата.

— Имате предвид в задната част на врата?

— Тя каза в задната част на главата. Сега, като започнахме разговора, си спомням, че освен това ми каза, че се била разхълцала много лошо, хълцането не можело да спре и това направо я докарвало до лудост.

— Случайно да знаете името на този лечител? — попита Джак и притисна слушалката между ухото и рамото си. Освободил ръцете си, той влезе в Интернет и написа в полето на Гугъл „дисекция, вертебрална артерия“.

— Не, не го знам. Но знам името на приятелката, която препоръча доктора.

— Имате предвид лечителя — по инерция каза Джак, след което съжали. Не искаше да разстройва майката на Киара. Човекът можеше наистина да е доктор, който се занимава с мануална терапия, но Джак познаваше много хора, които се смятаха за лекари, без да са. Беше твърде скептичен към тези лечители, макар да признаваше, че не познава достатъчно добре работата им.

— Найчъл Барлоу — каза госпожа Абелар, без да обръща внимание на коментара на Джак.

— Благодаря ви за сътрудничеството — каза той, записвайки си номера. — Бяхте много мила, особено като се имат предвид обстоятелствата.

Джак остави слушалката на мястото й и се загледа невиждащо в стената. Преди седемнайсет години, когато първата му съпруга и децата умряха, той си спомни колко дълго бе отказвал да говори с приятелите и семейството си. Тръсна глава да отпъди спомените и се насили да възвърне вниманието си към екрана на компютъра, но не можа да се концентрира. Вместо това в съзнанието му изникна сцена от предишната нощ — Джон Джуниър, който според Джак и Лори плачеше от болка заради тумора в кухините на дългите кости. Малките му, перфектно оформени бебешки ръчички сякаш сочеха към крачетата с надеждата, че родителите му ще облекчат страданията, но, разбира се, те не можеха.

— По дяволите! — извика Джак към тавана, опитвайки се да се измъкне от бездната на самосъжалението. В този миг през отворената врата надникна една глава. Беше д-р Чет Макгавърн, бившият колега на Джак по стая.

— Това отражение на мисловното ти състояние ли е — пошегува се Чет, — или обща оценка на настоящия тренд на фондовата борса?

— На всичко — въздъхна Джак. — Влизай и разказвай.

Макар че беше свръх зает, Джак нямаше нищо против малко да се разсее.

— Не може — каза Чет с весела нотка в гласа. — Запознах се с някого в събота вечерта и сега имам среща за обяд. Може да се окаже, че това е тя , приятелю! Страхотна е.

Джак махна с ръка. Беше убеден, че Чет никога няма да намери „правилната“. Приятелят му обичаше прекалено много преследването, за да се укроти.

— Хей, Чет — извика Джак след него. — Да си имал някога вертебрална артериална дисекция?

— Да, веднъж. — Чет се върна назад към отворената врата. — Беше по време на стажа ми по съдебна патология в Ел Ей. Защо?

— Тази сутрин имах такава. Озадачи ме, докато не отворихме черепа. Нямаше много история, но нямаше и видима травма.

— Колко годишна?

— Млада. На двайсет и седем.

— Провери дали не е посещавала мануален лечител през последните няколко дни.

— Мисля, че е — каза Джак, впечатлен от предположението на Чет. — Доколкото знам, е била в четвъртък или петък. Почина миналата нощ.

— Не би могло да бъде по-показателно — отвърна Чет. — В моя случай беше лесно да се направи асоциацията, тъй като симптомите започнали малко след цервикалната манипулация. Но когато разгледах нещата основно, разбрах, че симптомите на вертебрална артериална дисекция могат да се забавят с дни.

— Слушай — добави Чет. — Щеше ми се да си поговорим повече, но трябва да ходя да се срещам с новата ми сладурана.

— Не преставаш да ме изненадваш — каза Джак, изправи се и последва Чет по коридора. — Смътно си спомням, че съм чел за един такъв случай, но никога не бях виждал подобно нещо.

— Стори ми се интересно — призна Чет, докато крачеше — и си помислих, че мога да изтръгна малко слава от шефа ми, така че се заех да поразуча вертебралната артериална дисекция и мануалната терапия. Установих, че става въпрос за една от онези асоциации, към които няма особено голям интерес. Излезе, че моят шеф е ходил при същия мануален терапевт и онзи го е заклел да си мълчи, така че бях принуден да подпиша рапорта със заключение за просто терапевтично усложнение.