Робин Кук - Интервенция

Стигна до онази част на статията, където се споменаваше дисекцията, и прочете, че съществува доказателство, че трийсет и петте обсъждани случая са само малка част от подобни случаи, тъй като не докладването се оказва широко разпространена практика. В подкрепа на това твърдение проучването на лекари специалисти на съвещание на Съвета за апоплектичен удар към Американската кардиологична асоциация съобщаваше за триста и шейсет не докладвани случая на удар след спинални манипулации! Как е възможно , запита се Джак.

Ядосано запрелиства купчината от листове върху бюрото си, докато не откри телефонния номер на приятелката на Киара, която бе препоръчала мануален терапевт. Джак набра номера, после се опита да се успокои, докато изчакваше. Знаеше, че резултатът ще е отрицателен, ако уплаши въпросната приятелка. Когато отсреща вдигнаха, Джак се представи с официалната си титла, опитвайки се да звучи сдържано, доколкото му бе възможно. Тирадата му бе посрещната с мълчание.

— Там ли сте? — поиска да знае Джак. — Вие сте Найчъл Барлоу, нали?

— От моргата ли се обаждате? — попита жената с явно безпокойство.

— Да. Вие ли сте Найчъл Барлоу?

— Да — отвърна тя неохотно, подготвяйки се вероятно да чуе неприятни новини.

— Взех номера ви от госпожа Абелар. Надявам се, че не ви безпокоя.

— Няма нищо — каза тя колебливо. — Във връзка с Киара ли се обаждате?

— Да. Предполагам, че не сте били навън снощи заедно с Киара и приятелите й.

— Не, не бях, само не ми казвайте, че тя… — започна Найчъл, но не успя да довърши изречението.

— За съжаление, Киара почина снощи — каза Джак. — Съжалявам, че съм приносителят на лошата вест.

— Какво стана?

— Получила е удар.

— Удар? — повтори Найчъл невярващо. — Киара беше на моята възраст, двадесет и седем годишна!

— Апоплектичните удари са по-разпространени сред по-възрастните, но се срещат и при деца.

— Не мога да повярвам. Това да не е някаква отвратителна шега?

— Боя се, че не, госпожице Барлоу — отвърна Джак. — Обаждам ви се, защото разследвам смъртта на приятелката ви. Всяка внезапна смърт на човек в привидно добро здраве и без известни причини попада под юрисдикцията на Центъра по патология. Онова, от което имаме нужда, е информация. Знаехте ли, че Киара е страдала от главоболие?

— Така казваше. Но не останах с впечатлението, че е чак толкова лошо. По-скоро досадно, отколкото заплашително.

— Описвала ли ви го е?

— Да, може да се каже. Спомена, че болката била зад очите, по-силна отдясно, отколкото отляво. Каза, че главоболието се появявало, когато е под стрес, а след започването на новата работа била постоянно в стрес.

— Майка й сподели, че сте й предложили да се прегледа при мануален терапевт. — Джак запази гласа си неутрален, за да избегне нотката на обвинение.

— Оплака ми се, че ибупрофенът не помагал, така че й предложих моя лечител.

— Тя вслуша ли се в съвета ви?

— Така прозвуча, но не знам със сигурност. За последен път говорих с нея миналата сряда.

— Как се казва мануалният терапевт?

— Д-р Роналд Нюхауз. Чудесен доктор е.

— Като казвате „доктор“ наясно ли сте, че не е медик?

— Той си е доктор, само дето не може да оперира и да предписва лекарства.

Джак усети как гнева го обзема отново, но го потисна. Нямаше да успее да промени мнението на Найчъл по въпроса, но и не можеше да остави погрешните й представи, без поне да се опита да ги оспори.

— Вашият лечител нарича себе си доктор, но той е мануален лечител, а не доктор по медицина. Бихте ли ми казали къде се намира офисът на д-р Нюхауз?

— На Пето авеню между 64-та и 65-та. Почакайте, ще ви дам телефонния му номер.

След миг Найчъл се върна на линията и му продиктува цифрите.

— От колко време сте му пациентка? — попита я Джак.

— От осем години. Той беше моят спасител. Ходя при него за почти всичко.

— Например?

— За каквото ме боли — синузит, главно. Както и за гастрит. Щях да съм развалина, ако не беше д-р Нюхауз.

— Госпожице Барлоу — започна Джак, после млъкна. Замисли се за миг над това, което искаше да каже. — Любопитно ми е да разбера как вашия мануален терапевт лекува синузита ви.

— Чрез наместване. Обикновено работи върху шийните ми прешлени, но понякога и върху лумбагото. Единият ми хълбок е по-високо от другия и гърбът ми е в отчаяно положение, но определено се оправя. Трябва да видите промените в рентгеновите ми снимки. Удивително е!

— Често ли ви прави рентгенови снимки? — попита Джак, ужасен при мисълта. Радиацията, изискуема за спинална радиология, беше значителна.