Робин Кук - Интервенция

— Джак Степълтън.

— Хубаво, господин Степълтън. Ей сега се връщам.

Докато рецепционистката не беше в стаята, Джак погледна отново към госпожица Калмърс, която послушно продължаваше да върти ханша си. Беше наклонила главата си назад, стоеше със затворени очи и полуотворени устни. За миг Джак бе хипнотизиран. Тя изглежда беше в транс.

— Докторът ще ви приеме веднага — обяви Лидия, прекъсвайки мислите му.

Той я последва през една вътрешна врата и надолу по къс коридор, отминавайки редица затворени врати. Пред една отворена врата жената спря на прага, отстъпи и му направи знак да влезе.

Кабинетът гледаше към Пето авеню и Сентръл парк. Вътре седяха двама мъже, единият зад бюрото, а другият — в посетителски стол. Мъжът зад бюрото, за когото Джак предположи, че е Роналд Нюхауз, веднага се изправи и се наведе, протягайки месеста ръка към Джак.

— Добре дошли, господин Степълтън — произнесе той със същия ентусиазъм като на портиера.

Нюхауз беше с два сантиметра по-висок от сто осемдесет и двата сантиметра на Джак и доста повече от деветдесетте му килограма. Тенът му беше тъмен, с грижливо поддържани вежди. Очите му бяха тъмни и пронизващи. Но най-удивителното във външността на мъжа беше подстрижката му, или по-точно, липсата й. Косата му бе със средна дължина, тъмна и блестяща, сякаш обилно намазана със стилизиращ гел и стърчеше във всички посоки.

— Запознайте се със съдружника ми, Карл Фалън — каза Нюхауз, посочвайки господина в посетителския стол.

Като по знак Фалън скочи и с пъргавост, подобна на тази на Нюхауз, стисна ръката на Джак.

— Приятно ми е да се запознаем — изрече той и прибра останките от сандвича с пастърма и полуизядена кисела краставичка в малък кафяв плик. — Ще говорим после — обърна се той към Нюхауз.

— Страхотен човек — изкоментира Нюхауз. След това посочи освободения от съдружника си стол. — Заповядайте, седнете! Разбрах, че се интересувате от мануална терапия. Ще се радвам да ви информирам накратко, преди да приема следващия си пациент. Но преди да го направя, искам да ви попитам как ме открихте. Чрез новия ми уебсайт, може би? Вложихме доста усилия в него и съм любопитен да разбера дали е дало резултат.

— Препоръчаха ви — каза Джак. Знаеше, че не трябва да казва истината, но искаше да види как ще се развият нещата.

— Чудесно! — възкликна самодоволно Нюхауз. — Имате ли нещо против да ми кажете името на пациента? Нямате представа какво удоволствие е да получиш позитивен отзив от благодарен пациент.

— Найчъл Барлоу.

— А, да! Найчъл Барлоу. Приятна млада дама.

— Интересува ме какво сте в състояние да лекувате чрез хиропрактика.

Усмивката на Нюхауз се разшири и за миг той сякаш обмисляше откъде да започне. Джак спря очи върху редицата от книги върху перваза на прозореца точно зад него, подпрени от лъскави месингови подпорки с формата на жезли; зачете се в заглавията: „Как да създадем печелеща милиони долари годишно хиропрактика“ и „Как прилагането на Е-метъра 10 10 Е-метър — електронно устройство, използвано от сциентологията, което измерва галваничната реакция на кожата на изследвания субект и така може да отчита умственото му състояние. — Б.пр. и кинезиологията могат да удвоят приходите от практиката ти“. Джак беше чувал оттук-оттам за Е-метри, за които се говореше, че са пълни фалшификати като технология, и които бяха конфискувани от Федералната агенция за контрол на храните и лекарствата. Освен това беше чувал за кинезиологията, която се оказало, че няма медицинска стойност при направените експерименти.

— Би трябвало да кажа, че моята хиропрактика може да лекува всички заболявания, познати на човека. Но за да съм честен, ще направя предварителната уговорка, че хиропрактиката не може да лекува всяка болест, но със сигурност облекчава симптомите на онези проблеми, които не е в състояние да излекува.

— О! — възкликна Джак, сякаш впечатлен. Всъщност, наистина беше впечатлен от абсолютната дързост на твърдението. — А дали всички лечители, упражняващи хиропрактика, мислят същото за потенциала на вашето поле на дейност?

— Мили боже, не! — въздъхна Нюхауз. — Имало е отлив, тъй да се каже, след като великият основоположник, Дениъл Дейвид Палмър, открил техниките през 19-ти век и основал „Училище по хиропрактика Палмър“ в Девънпорт, Айова.

— Девънпорт, Айова — повтори Джак. — Не беше ли тъкмо в Айова основано движението за Трансцендентална медитация?