Робин Кук - Интервенция

— А как стои въпросът с ваксинациите?

— Не са необходими и са опасни — каза Нюхауз без секунда колебание.

— Всички ваксинации за всички деца?

— Всички ваксинации за всички деца — повтори Нюхауз. — Ваксините са по-опасни от антибиотиците. Вижте тази трагедия с аутизма. Казвам ви, това е ужасен срам, ако не и национален позор. Ако някое от тези деца беше доведено при мен преди да бъде ваксинирано, щеше днес да е нормално.

Джак се насили да си прехапе езика, за да устои на желанието да възрази на този шарлатанин. Макар да изглеждаше така, сякаш Нюхауз вярва в онова, което казва, Джак не можеше да прецени дали е добронамерен, но заблуден терапевт, или хитър търговец.

— Ами детските колики? — колебливо попита Джак, тъй като този проблем му беше твърде близък. — Можете ли да ги лекувате?

— Няма проблем — убедено отвърна лечителят.

— И трябва да лекувате детето със спинални манипулации? — Джак си представи Джей Джей, измъчван от мъжа, който сега седеше пред него.

— Е, първо трябва да мине през етап на диагностициране.

— Какво точно включва той?

— Визуален преглед, внимателно палпиране, наблюдение на движенията и, разбира се, рентген.

— Ще направите пълна рентгенова снимка на едно бебе? — попита Джак, за да е сигурен. Беше вбесен. Запита се колко ли бебета беше изложил на радиация Нюхауз, за да направи снимки на гръбнака им, та дори и апаратурата да беше дигитална.

— Разбира се. Това е важна част от цялостния ни диагностичен и терапевтичен процес. Използваме рентгена за диагноза, за да документираме курса на лечение и за да сме сигурни, че създаващият проблеми прешлен е на мястото си. Тъй като рентгеновите снимки заемат централно място в работата ни, разполагаме с най-новата дигитална система. Искате ли да я видите?

Джак не отговори. Още се опитваше да смели информацията, че бебета са били бомбардирани с йонизираща радиация, за да се направи мнима диагноза на малките им гръбчета и да се установи дали не са изкривени.

Вземайки мълчанието на госта си за съгласие, Нюхауз стана от стола си и направи знак на Джак да го последва. Джак покорно се изправи и излезе подире му в коридора, след което двамата минаха през една от заключените преди това врати. Спокойствието, което бе постигнал, докато караше колелото, бе заменено от гняв, насочен към Нюхауз и тези като него.

Рентгеновият апарат беше впечатляващ продукт на най-новите технологии. Имайки предвид колко приблизително струва едно такова устройство, Джак можеше да предположи защо го използват толкова много, както ставаше ясно: за да се плаща. Нюхауз възхваляваше качествата на машината като горд баща.

По средата на разказа му Лидия подаде глава през вратата, за да му каже, че госпожица Калмърс чака в зала за лечение номер едно.

— Д-р Фалън прегледа ли я? — каза Нюхауз, с усилие прекъсвайки презентацията си.

— Не мисля, че тя ще се зарадва много — каза Лидия.

Поведението на Нюхауз мигновено се промени от приветливо до неприязнено.

— Казах д-р Фалън да я прегледа! — повтори той всяка дума, като я натърти.

— Както желаете — кимна Лидия и бързо се оттегли.

Нюхауз си пое дълбоко дъх. За миг бурята беше изчезнала и слънцето бе пробило облаците. Джак бе поразен от прехода.

— Така, докъде бях стигнал? — попита той, поглеждайки над клавиатурата и нагоре към монитора, сякаш рентгеновия апарат щеше да му каже.

— Значи следите състоянието на хората с рентгенови снимки — каза Джак, игнорирайки въпроса му.

— През цялото време. Документираме подобряването на пациента и пациентът го намира за успокоително.

— Бихте ли ми показали такова едно подобряване на състоянието? — попита Джак.

— Естествено. Разполагаме с редица такива за евентуални пациенти като вас, например, тъй като бихме искали да задоволим техните здравословни нужди. Ако обичате, нека се върнем обратно в офиса ми. Ще ви го покажа на компютъра.

Джак се възхити на усилието, с което Нюхауз се бореше да привлече нов клиент.

Нюхауз извика на екрана латерална рентгенова снимка на шиен прешлен. Върху филма имаше голямо количество червени прави линии, пресичащи се старателно под равни ъгли. Всичко изглеждаше по правилата, сякаш бе някаква сложна система, необходима за анализиране на снимката. Колкото повече Джак гледаше рентгеновата снимка и изобилието от червени линии, толкова по-лишено от смисъл му се виждаше то. Онова, което забеляза, беше, че главата на пациента е наведена напред и брадичката практически се опираше на гърдите.