Робин Кук - Интервенция

— Мога да изискам по съдебен път картоните, така че ще е по-добре да ми кажете.

— Не можете да ги изискате по съдебен път. — Този път Нюхауз не прозвуча толкова сигурен. Сега се притесняваше много повече, че Джак изобщо не е това, което предполагаше: перспективен нов пациент с намерението да си запише час.

— Казахте, че главоболието на Киара Абелар е минало след вашето лечение. Знаете ли дали се е върнало отново?

— Не, не знам. Не ми се е обаждала. Ако беше, щях да я приема веднага.

— Главоболието се е върнало с пълна сила — сопна се Джак. — А аз трябва да знам дали сте намествали шийните й прешлени.

— И защо ви е да го знаете, господин Степълтън? Кой сте вие, все пак?

— Аз съм д-р Джак Степълтън — озъби се Джак. — Съдебен патолог от Патологическия център. — Той завря служебната си значка в лицето на лечителя. — Киара Абелар почина внезапно снощи без видима причина, поради което бе подложена на аутопсия. Аз съм разследващият патолог. И трябва да знам дали сте извършвали манипулации в тилната област, когато сте я приели в петък. Ако не ми кажете, ще доведа полицията да ви прибере.

Джак знаеше, че превишава властта си и не може да се владее. Нямаше начин да накара да арестуват Нюхауз. Но беше достатъчно бесен, за да го каже, защото мъжът беше унищожил живота на една красива, обещаваща млада жена. В основата на поведението му обаче — което би осъзнал, ако бе спрял да помисли — стоеше гневът за болестта на сина му и неговата неспособност да направи каквото и да е по въпроса.

— Добре — извика Нюхауз, след като се възстанови от шока при новината за смъртта на Киара. — Наместих шийните й прешлени, както съм правил на хиляди други. И знаете ли какво? Получи се. Получи се, защото фиксирах изместения четвърти шиен прешлен. И тя си излезе оттук благодарна, здрава жена, която не изпитваше болки за пръв път от седмици. Ако е починала, починала е от нещо друго, нещо, което й се е случило през уикенда, а не заради моето лечение, ако това искате да кажете.

— Точно това казвам: че вашите манипулации са я убили — извика Джак. — И знаете ли как сте го направили? Вашето наместване , както го наричате, е разкъсало деликатната вътрешна обвивка на вертебралните артерии, което на свой ред е причинило билатерални вертебрални артериални дисекции и накрая блокада. Надявам се, че знаете какво представляват вертебралните артерии?

— Разбира се, че знам — изкрещя Нюхауз. — А сега изчезвайте от офиса ми. Не можете да докажете, че съм направил нещо погрешно, защото не съм. А аз не мога да си представя, че ще ви се размине току-така да ме заплашвате по този начин. Имате нахалството да дойдете тук под фалшив предлог. Адвокатът ми ще ви се обади. Обещавам ви го.

— А на вас ще ви се обадят от прокуратурата — извика Джак. — Ще напиша в смъртния акт „убийство“ като причина за смъртта. „Вътрешна интелигентност“, глупости! Това е най-голямата глупост, която съм чувал в живота си. Споменахте, че вие, „почтените“ лечители, сте наричали „миксери“ или предатели онези, които са ограничили манипулациите си само до областта на гърба. Как ли „миксерите“ наричат вас? Шарлатани, може би?

— Вън оттук! — изрева Нюхауз и лицето му заплашително се доближи до това на Джак.

Сякаш електрическа крушка избухна в главата на Джак. Той внезапно осъзна, че е на сантиметри от един разярен мъж, готов да налети с юмруци върху него. Какво правеше той? Какво си мислеше?

Джак отстъпи крачка назад. Не се уплаши — Нюхауз не изглеждаше в особено добра физическа форма, но Джак не искаше да влошава и без това лошата ситуация. Онова, което искаше, беше час по-скоро да се махне оттук.

— Сега, след като се видяхме очи в очи, мисля, че ще си тръгна — каза Джак, възвръщайки сарказма си. — Не си правете труда да ме изпращате до вратата — добави той, вдигайки ръка, сякаш помахва на Нюхауз. — Ще се справя сам.

Той излезе по най-краткия път от вътрешния офис. Лидия и няколкото пациенти бяха чули най-малкото последната част от словесната атака между двамата. Всички седяха напрегнати, готови да скочат и да избягат всеки момент. Гледаха с широко отворени, немигащи очи как Джак преминава през рецепцията. Последният му жест беше да помаха за довиждане на Лидия, преди да се измъкне през външната врата на офиса.

Навън се отправи към велосипеда си и се зае да отключва безбройните заключващи механизми, като в същото време се оглеждаше неспокойно през рамо. Беше изненадан от поведението си, удивлявайки се до каква степен Нюхауз го бе извадил от контрол. Разбира се, сега, когато мислеше рационално, осъзна, че всичко това е заради Джей Джей и желанието му да се справи някак със ситуацията. Трябваше да се овладее, трябваше да се концентрира върху алтернативната медицина като цяло, а не просто върху хиропрактиката или Нюхауз заради емоционалната реакция от смъртта на Киара Абелар.