Робин Кук - Интервенция

— Не, по-скоро хумус, глинест слой, примесен с камъчета, но силно сбит, за да изглежда като много мек камък. Както споменах, гробницата, която Петровите последователи направили за него на хълма на Ватикана непосредствено до Цирка на Нерон, била подземна зала с голям свод. Те изкопали голям ров и после построили две успоредни тухлени фундаментални стени, ориентирани в посока изток-запад. Писмото на Сатурний съобщава, че урната била поставена по средата на основата на северната стена и скрита преди изкопаната дупка от външната страна на стените да бъде запълнена отново.

— И основата на северната стена според теб е мястото, където трябва да намерим урната?

— Точно така. По време на последните големи разкопки преди повече от петдесет години археолозите прокопали тунел под тази северна стена, за да влязат в първоначалната зала на гробницата, без да повредят бъркотията от гробове, олтари и трофеи, натрупани над подземната гробница на Петър. Започнали скоро след неговата смърт, до неотдавна хората настоявали да бъдат погребани колкото се може по-близо до него. Така или иначе, урната трябва да е някъде в покрива на тунела.

— Трудно ми е да си представя всичко това.

— Нормално е. Скоро след смъртта на Петър целият хълм се превърнал не само в място за погребения на бъдещите папи, но и в популярен римски некропол, пълен с гробове и мавзолеи. В наше време заради местоположението си под „Свети Петър“ само малка част от него е разкопана. А в рамките на пет-шест кубически метра около гробницата на Петър е такъв хаос от древни конструкции, какъвто не можеш да си представиш. И за да станат нещата още по-сложни, в някакъв момент в първи век точно над неговия гроб е бил изграден монумент, наречен „Тропайон на Петър“. После през четвърти век Константин построява своята базилика наблизо до този монумент, използвайки го като олтар. През ренесанса Базиликата „Свети Петър“ била изградена върху тази на Константин, като разположили високия олтар директно върху мястото, където се намирал олтарът на Константин, сега на около осем метра над пода на първоначалната гробница на Петър.

— Звучи като многопластова торта — каза Сана.

— Добра аналогия — съгласи се Шон.

След като влязоха в терминала и минаха паспортната проверка, Шон и Сана се разделиха — Сана тръгна към отделението за получаване на багаж, а Шон към стоянката за наемане на коли. Само половин час след това вече пътуваха.

Шофирането към Рим беше приятно, докато не стигнаха очертанията на града. Дъждът, трафикът и липсата на прилична карта ги оставиха да се молят да се натъкнат най-накрая на някоя позната забележителност.

След петнайсет изнервящи минути забелязаха Колизеума. Шон бързо сви нататък и оттам прецениха как да стигнат до горния край на Испанските стъпала и хотел „Хаслър“.

Маршрутът, който бяха избрали, ги поведе покрай „Форо Романо“ към Паметника на сватбената торта до „Виторио Емануеле II“. Оттам тръгнаха на север по натоварената „Виа дел Корсо“.

— Боже мили, изглежда доста по-различно, отколкото на слънчева светлина — каза Сана, докато гледаше как пешеходците се суетят наоколо, свити под черните си чадъри. — Тъмните облаци, дъждът и всички тези развалини го правят да изглежда доста злокобно. Определено не е холивудският образ за града на любовта.

След още няколко завоя се озоваха на „Виа Систина“ и след това пред хотела. Портиерът мигновено се приближи към колата.

— Ще се регистрирате ли? — попита любезно той.

Когато Шон отговори утвърдително, мъжът махна на свой колега, който се приближи с втори чадър, за да предпази Сана, докато едно пиколо събра багажа.

Влязоха вътре и се отправиха към рецепцията. Шон беше особено доволен, че снощният пакет, изпратен от неговия асистент от музея „Метрополитън“ го чака, и мигновено завърза разговор с привлекателната чиновничка.

— Не сте италианка! Не мога да повярвам — каза той. — Имате най-очарователния акцент.

— Холандка съм.

— Наистина?! Амстердам е един от любимите ми градове.

— Виждам, че вие сте от Ню Йорк — каза жената, явно опитвайки се да отклони разговора от себе си към Шон.

О, боже! Сана започна да пристъпва нетърпеливо от крак на крак. Страхуваше се, че Шон ще се впусне да разказва историята на живота си. Слава богу, добре обучената рецепционистка се справи професионално със ситуацията като излезе иззад бюрото, за да им покаже стаята им, засипвайки ги с подробности за удобствата на хотела, ресторанта и поразителната гледка.