Робин Кук - Интервенция

След като освободи колелото си, Джак се метна на него и натисна педалите, поемайки на юг. Колкото повече увеличаваше скоростта, толкова повече се притесняваше за евентуалните последици от необмисленото си посещение. Ако Бингам или Калвин научеха за последната му изцепка, това можеше да доведе до преждевременен край на подетия от него кръстоносен поход. И дори до уволнението му. И в двата случая проблемът щеше да е сериозен.

12:53 след обяд, 2 декември 2008 г.

Рим

(6:53 сутринта, Ню Йорк Сити)

Шон гледаше през прозореца, докато египетският Боинг 737–500 прави последен заход към римското летище „Фиумицино“. Не можеше да види нищо друго, освен крилото на самолета. Сякаш се намираха в мъгливото крайбрежие на Сан Франциско. Сигурно кръжаха над летището от половин час.

Като се изключи настоящото напрежение, пътуването през деня беше приятно. Минаха без проблем през египетската паспортна проверка и охраната. Шон беше леко притеснен, защото кодексът се намираше в ръчния му багаж, увит в една хавлиена кърпа, а после в калъфка за възглавница от хотела „Четири сезона“. Ако го бяха намерили, щеше да се разочарова, макар да не се тревожеше за юридическите последствия. Беше се подготвил да каже истината — че го е взел като сувенир — а после да излъже, че е бил сигурен, че става дума за фалшификат, каквито са повечето от нещата, продаващи се в антикварните магазини в Хан-ел-Халили.

Писмото на Сатурний беше друга работа. Шон грижливо бе покрил всеки милиметър папирус с прозрачно найлоново фолио, каквото бе взел от кухнята на „Четири сезона“ и после залепил между отделните страници на една голяма книга по фотография за древните египетски паметници, набързо купувайки я от хотелския магазин за подаръци. Докато минаваше през охраната я носеше в ръце пред очите на всички. Ако откриеха писмото, щеше определено да възникне проблем, но Шон чувстваше, че съществува минимален риск. За пред Сана го беше омаловажил напълно, казвайки й, че го е правил и преди, без ни най-малки затруднения.

— Когато книгата минава през скенера, те се радват — каза й той да я успокои.

В този миг самолетът се разтърси здраво, което го накара да трепне. Машината се беше спуснала под ниската облачна покривка. През вече обления от дъждовни струи прозорец Шон виждаше влажните зелени поля и задръстени от трафик пътища. Въпреки че беше по средата на деня, повечето от колите бяха с включени фарове. Напред се виждаха неясните очертания на летището и прииждащата писта. Миг по-късно самолетът докосна земята и двигателите изреваха.

Шон изпусна лека въздишка на облекчение и погледна Сана. Тя се усмихна.

— Не изглежда като най-хубавото време — изкоментира тя и се наведе, за да погледне навън.

— Може да е дъждовно през зимата.

— Не мисля, че за нас има някакво значение. — Тя му намигна.

— Имаш право — съгласи се Шон. Пресегна се и стисна ръката на съпругата си. И двамата бяха напрегнати.

— Знаеш ли какво? — каза Сана. — Защо аз не отида да получа багажа, а ти през това време да вземеш кола под наем. Това ще ни спести време.

— Супер идея! — кимна Шон и погледна жена си. Беше приятно изненадан. Обикновено тя оставяше изцяло на него да взема решения. А сега беше дейна и предлагаше сама помощта си. Явно бе не по-малко развълнувана от него. През цялото време на полета го засипваше с въпроси за ранното християнство, юдаизма и дори за близкоизточните езически религии.

— Какво смяташ да правим, след като излезем от летището? — попита тя нетърпеливо.

— Ще се регистрираме в хотела, ще хапнем, после ще потърсим място, откъдето да се снабдя с някои основни инструменти. После, според мен, трябва да проверим некрополиса или „Скави“, така че да няма изненади, когато се промъкнем довечера за урната. Доколкото си спомням, „Скави“ е отворен до към пет и половина или там някъде.

— Какви инструменти имаш предвид?

— Чук, длето и две фенерчета. Може би и някакво режещо устройство на батерии, за да сме сигурни.

— Какво ще режем?

— Мек камък или може би тухла. Надявам се да не е необходимо. Електрическите инструменти всъщност са били забранени от папата, когато е разрешил новите разкопки, за да се избегнат вторични повреди, само че ние няма да се тревожим сега за тази подробност. Там, където ще работим, единственото нещо, което може да се повреди, е самата урна.

— Няма ли да копаем най-обикновена пръст? — попита Сана. В нейното съзнание идеята за рязане в скалата правеше проекта далеч по-плашещ.