Робин Кук - Интервенция

— На предварителната снимка — започна Нюхауз, — извивката на шийния гръбначен сегмент у този симптоматичен пациент е точно обратната на нормалната. Както можете да видите, той излиза от черепа без да се извива напред, както би трябвало, а по-скоро е извит назад. Тази снимка е преди започване на лечението. Когато ви покажа следващите снимки на този пациент, забележете как се променя шийният сегмент с напредването на терапията.

Джак изгледа поредицата от снимки и можеше да каже, че наистина шийният сегмент от извит назад става извит напред. В същото време виждаше съвършено ясно, че промяната не се дължи на никаква терапия, а на факта, че пациентът е каран бавно да повдига главата си при всяка следваща снимка.

— Не е ли наистина удивително? — изгука Нюхауз.

Джак отмести поглед от монитора към мъжа, който се любуваше на последната снимка от презентацията си, сякаш беше произведение на изкуството. А в действителност представляваше малка шмекерия с рентгенови лъчи, използвани за да измамят нищо неподозиращата публика. Онова, което Нюхауз и неговата шайка правеха, беше да създават фалшиво чувство за легитимност към хиропрактиката, използвайки нещо, което бе легитимен инструмент в ръцете на научната медицина. Не само беше мошеничество, но и опасно да излагаш хората на вредна радиация.

Нюхауз се изненада, когато се обърна и осъзна, че Джак го гледа с мълчалива напрегнатост, но бързо взе изражението му за благоговение.

— Лидия ще се радва да ви запише час. Сигурен съм, че ще сме в състояние да започнем до месец, стига симптомите ви да позволяват изчакване. Имаме много записани, които продължават лечението си, а първоначалните визити отнемат значително повече време, докато се мине през диагностичните процедури и рентгеновите снимки. Не вземайте днешната ситуация за типична. Понеделнишките следобеди са заети с по-нататъшни образователни цели. Обикновено тук е пълен хаос.

Джак не можеше да повярва какво се извършва в този офис. Ако не беше толкова покъртително, можеше да мине за забавно. Колкото до Нюхауз — разбираше го. Но пациентите? Найчъл Барлоу изглеждаше интелигентна и образована. Как можеше да се залъгва до такава степен, че да повярва на този мъж, който провеждаше съмнителната си терапия, основана на смахнатите идеи за вътрешна интелигентност?

— Господин Степълтън? Хей, не възнамерявах да ви смайвам толкова много. Добре ли сте?

Джак се отърси от унеса.

— По-рано, в началото на разговора ни — започна той, — споменахте, че имало отлив сред мануалните терапевти? После някак се разсеяхме и не завършихте онова, което щяхте да кажете.

— Прав сте! Изоставихме разговора за Дениъл Дейвид Палмър, основоположника на хиропрактиката, и се отклонихме към Девънпорт, Айова, където той създал първото медицинско училище по хиропрактика.

— Какъв точно „отлив“ имахте предвид?

— Съвсем просто. През деветдесетте цяла група приспособленци-лечители позволиха да бъдат сплашени от конвенционалните лекари и се самоограничаваха да третират единствено гръбначни проблеми.

— Искате да кажете, че са се отказали да лекуват такива неща като остър синузит.

— Именно! Асоциацията на американските лекари винаги е била против хиропрактиката, подбуждайки съдебни процеси и тем подобни. Страхуваха се, че ще им откраднем бизнеса, което, разбира се, направихме, защото пациентите не са глупави.

Джак не беше съвсем сигурен в това, но не се намеси.

— Както и да е — продължи Нюхауз, — някъде около 1990-та Върховният съд най-после накара Асоциацията да млъкне, постановявайки в полза на хиропрактиката, като заяви категорично, че конвенционалната медицина чрез Асоциацията на американските лекари се е опитала да дискредитира хиропрактиката, за да държи монопол над здравеопазването в тази страна.

Джак си отбеляза наум да провери това постановление. Като се имаше предвид онова, което бе научил този следобед за хиропрактиката, изглеждаше немислимо Върховния съд да е отсъдил в полза на хиропрактиката, макар да допусна, че постановлението има предвид само монопола, но не и ефикасността.

— Човек би си помислил, че такова едно законодателно решение ще подпомогне дейността ни — продължи Нюхауз. — Но странно, то ни разцепи. Голям брой конвенционални лекари, очевидно виждайки нашата полза, започнаха да работят с нас, или поне с тези лечители, които искаха да се ограничат до определени области. С годините тези изменници бяха кръстени „миксери“, защото бяха подлъгани да се занимават само с проблеми на гръбнака и по този начин предадоха хиропрактиката. — Нюхауз спря за момент, после добави насмешливо: — Което означава, разбира се, че не са истински лечители.