Робин Кук - Чуждо тяло

— Виждаш ли какво имам предвид? — прошепна в отговор Нийл. — Горкият човек сигурно е арестуван.

— Ти така си мислиш.

— Няма да съм изненадан.

— Струва ми се, че ниският човек е шефът.

Нареш Прасад разговаряше с няколко от униформените полицаи, които стояха до трупа.

— Сигурно е от цивилните детективи или нещо такова.

— Наистина ли смяташ, че не трябва да говоря с тях? — попита Дженифър.

— Погледни на нещата така: какво знаеш? Нищо. Не знаеш дори дали този мъж те е проследил от „Амал палас“, или просто те е видял тук и е решил, че си някаква западнячка милионерка.

— О, я стига!

— Няма как да разбереш. Това е проблемът. Те също не знаят. Ако настояваш да се замесиш, нито ще научиш нещо, нито ще им помогнеш, и най-вероятно ще ти струва пари. Освен това винаги можеш да им се обадиш утре, или дори днес следобед. Никой няма да те обвини, че си изчезнала оттук, предвид обстоятелствата.

— Добре — каза Дженифър.

— Днес или утре можем да отидем до американското посолство и да се консултираме с тях. Ако решат, че трябва да попълниш ПИД, ще го направим, защото така ще намесим и тях и няма да могат да ни прецакат.

— Правилно — съгласи се тя.

Тълпата, която се беше струпала около мястото на убийството, блокираше страничните улички. Няколко полицаи бяха разчистили малък проход край отсрещната стена. За тази цел бяха накарали търговците да приберат стоките си от улицата. Дженифър и Нийл отново трябваше да вървят един след друг.

Докато преминаваше покрай местопрестъплението, тя отново погледна към велорикшата, която лежеше на земята. Видя мястото, където беше паднала. Хвърли бърз поглед към шофьора. Не му позволяваха да мръдне, което подкрепяше допълнително думите на Нийл да не се намесва, освен ако няма убедителна причина. Когато минаха покрай ниския цивилен полицай, тя се стресна. Той се беше вторачил в нея.

Няколко секунди инспектор Нареш Прасад и Дженифър се гледаха, след което тя отмести поглед.

— Не поглеждай — каза Дженифър с нисък глас през рамо на Нийл. — Онзи нисък полицай ме гледаше.

— Не позволявай да те обзема параноята.

— Наистина ме гледаше. Мислиш ли, че ме е разпознал от рикшата?

— Нямам представа. Спри и се обърни. Да видим какво ще направи. Ако те е разпознал, нямаме голям избор. Ще трябва да говорим с него.

Дженифър се спря, но не се обърна веднага.

— Нервно ми е — каза тя.

— Обърни се! — изсъска тихо Нийл, за да не го чуят останалите. Намираха се само на пет-шест метра от полицаите. Ако пазарът не беше толкова шумен, можеха да чуят разговора им.

Дженифър си пое дъх и бавно се обърна. От мястото й нямаше пряка видимост към инспектор Прасад. Когато двамата се спряха, блокираха пътя и останалите хора се струпаха зад тях, опитвайки се да си проправят път. Но въпреки това Дженифър можеше да види лицето на полицая и ако той беше завъртял съвсем леко главата си, щеше да я погледне право в очите. Но той нито се обърна, нито прекъсна разговора с униформените полицаи.

— Не те гледа — каза Нийл.

— Наистина — съгласи се Дженифър.

— Тогава да се махаме оттук, преди да е станало късно — каза Нийл, хвана я за ръката и я поведе след себе си.

Тълпата постепенно оредя и те ускориха крачка. Скоро се измъкнаха от сенките и потискащата тунелна атмосфера на пазара. Пред тях се издигаше огромната Джама Масджид. Дженифър забави крачка и погледна през рамо назад, към вътрешността на пазара, макар че не можеше да види много.

— Извън пазара се чувствам много по-незащитена, отколкото в него — каза тя. — Да се махаме оттук.

— Напълно съм съгласен — каза Нийл.

Двамата се затичаха, но Дженифър отново погледна през рамо.

— Страхувам се, че параноята ти расте — успя да каже Нийл между две поемания на дъх.

— И теб ще те подгони параноя, ако някой насочи пистолет в лицето ти и междувременно бъде убит.

— Не мога да споря с теб.

Около входа на джамията се наложи да забавят крачка заради тълпите от туристи и вярващи. Дженифър не спираше да поглежда през рамо и когато приближиха до паркинга, най-после се оказа, че от това има полза.

— Не поглеждай! — изсъска Дженифър, като продължаваше да върви напред. — Онзи цивилен полицай ни следи.

Нийл спря, но не се обърна.

— Къде е?

— Зад нас. Хайде! Да се махаме.

— Не. Да видим дали ще дойде при нас — каза Нийл. — Хей, аз съм виновен, че напусна местопрестъплението. Не искам заради това да загазиш.

— Сега вече си противоречиш.