Робин Кук - Чуждо тяло

— Всъщност не. Както вече казах, ако те е разпознал като жената от рикшата, то тогава трябва да говорим с него. Виждаш ли го все още?

Дженифър се обърна и огледа тълпата.

— Не.

Нийл също се обърна и погледна.

— Ето го там, отива към джамията. Фалшива тревога.

— Къде?

Нийл посочи.

— Прав си.

Двамата проследиха с погледи инспектор Прасад, който се изгуби по улицата, водеща към Джама Масджид.

Дженифър погледна Нийл и сви рамене.

— Извинявай!

— Не ставай глупав. Ако не беше тръгнал по онази уличка, и аз щях да си мисля, че ни следи.

Те продължиха и след малко влязоха в паркинга. Нийл, като по-висок, се надигна на пръсти и огледа морето от коли. Първият черен мерцедес, който забеляза, не беше колата от „Амал палас“, но вторият беше. След това минаха двайсет минути, докато служителите на паркинга разчистят колите, блокиращи пътя му. Пет минути по-късно Нийл и Дженифър вече пътуваха към хотела.

— Мислех, че ще обядвате при Карим — каза шофьорът на Дженифър, поглеждайки я в огледалото за обратно виждане.

— Изгубих апетит — обади се тя от задната седалка. — Искам да се прибера в хотела.

— Успя ли да разгледаш нещо в Делхи? — попита Нийл.

— Не. Това щеше да е големият ми опит да го направя. За жалост се провали с гръм и трясък.

— Въпреки днешния кошмар стигам до извода, че се справяш по-добре, отколкото очакваше.

Дженифър си пое дълбоко дъх и издиша през стиснатите си устни.

— Изглежда, че да. Не осъзнавах каква огромна разлика ще правя между тялото на баба и нейната душа или дух. Не знам дали трябва да благодаря за това на медицинското си обучение, или на това, че съм си имала доста работа с трупове. Естествено, когато за пръв видях тялото й, се разстроих. Но оттогава си мисля за него просто като за обвивка, която може да ни даде някаква информация за това как е починала тя. И вече съм повече от сигурна, че искам аутопсия.

— Ще направят ли аутопсия?

— Ще ми се, но не, няма. Подписали са смъртния акт, а щом го направят, искат тялото да бъде или балсамирано, или кремирано. Затова непрекъснато ме тормозят още от първия ден на идването ми.

— Къде е тялото, в моргата ли?

— О, какво говориш?! — Дженифър се изсмя презрително. — Труповете на баба и на един мъж на име Бенфати се намират в хладилника на една закусвалня. Вчера сутринта ме заведоха. Не е идеалното място, но става. Поне е достатъчно студено.

— А какво е другото тяло, за което спомена?

— Имало е още два подобни смъртни случая. С единия си приличат до такава степен, че чак ми се струва свръхестествено. Другият е подобен донякъде, но предполагам, че разликите се дължат на факта, че човекът е бил открит веднага, след като е получил пристъп, и дори са били направени опити да бъде реанимиран.

— Откъде знаеш всичко това?

— Запознах се със съпругите. Освен това ги убедих да не позволяват телата на мъжете да бъдат кремирани или балсамирани. Налице са три трупа на хора, които са претърпели фатална медицинска криза. Болниците искат да я определят като сърдечен пристъп, без да имат доказателства, защото и тримата са имали проблеми със сърцето. Честно казано, според мен администрацията просто иска да се отърве от телата колкото се може по-бързо и това събуди подозренията ми още от първия ден.

— Възможно ли е това да е един вид защитна реакция от твоя страна, която просто ти помага да приемеш по-леко загубата на баба ти?

Дженифър се обърна към прозореца и се загледа навън. Заслужаваше си да се замисли върху този въпрос, макар първата й реакция да беше раздразнение, че Нийл е способен да реши, че тя си измисля всичко. Тя отново го погледна.

— Мисля, че има нещо нередно в тези три смъртни случая. Наистина го вярвам.

Сега беше ред на Нийл да се зазяпа навън. Само че той си избра предния прозорец. Когато отново погледна към Дженифър, установи, че тя не е свалила поглед от него.

— Това ще се докаже трудно без аутопсия. Предполагам, че вече си се опитала да поискаш такава за баба си.

— Донякъде — призна Дженифър. — Както вече ти казах, щом подпишат смъртния акт, изобщо изключват възможността за аутопсия. Сега единственото, което искат, е да махнат трупа от хладилника на кафенето. Но причината аз да не предприемам действия засега е, че довечера ще се случи нещо, което ще промени всичко.

— И от мен се очаква да позная какво? — оплака се Нийл, когато Дженифър замълча.

— Просто исках да се убедя, че ме слушаш. Някога споменавала ли съм ти, че баба ми навремето е била бавачка на една жена, която сега е известен съдебен патолог?