Робин Кук - Чуждо тяло

— Изненадан съм, че си взела кола — каза Нийл, когато слязоха и тръгнаха към входната врата.

— Не знам дали номерът ще мине — призна си Дженифър. — Компанията „Задгранично лечение“ от Чикаго ми плаща хотела, но нямам представа дали поема екстрите. Ако не, всичко отива на кредитната ми карта.

Щом влязоха във фоайето, двамата спряха.

— Гладна ли си? — попита Нийл.

— Ни най-малко. Мисля, че прекалих с кафето.

— Имаш ли някакви идеи какво да правим тогава? Или предпочиташ аз да измисля нещо?

— По-скоро второто — призна тя без колебание. В момента не можеше да мисли за ежедневните неща.

— Когато снощи се регистрирах в хотела, ми казаха, че имат спа салон с фитнес. Носиш ли си някакъв спортен екип?

— Да.

— Чудесно. Може би малко физическо натоварване ще ти се отрази добре. После ако огладнееш бихме могли да хапнем край басейна. А следобед, ако все още имаш желание, ще отидем до американското посолство да се срещнем с консула. Там ще те посъветват какво да направиш.

— Не съм сигурна, че ми се ходи в посолството, но идеята за фитнеса и обяд край басейна беше включена и в първоначалния ми план. Определено я подкрепям.

— Госпожице Ернандес? — разнесе се глас зад гърба й.

Дженифър се обърна. Един от консиержите размахваше лист хартия. Тя помоли Нийл да почака и отиде до гишето.

— Рано се връщате — усмихна се Сумит. — Надявам се, че разходката ви е харесала.

— Не беше точно каквато си я представях — отвърна Дженифър. Нямаше никакво намерение да му разказва какво се беше случило.

— Ужасно съжалявам — каза мъжът. — Може би трябваше да предложим нещо друго?

— Мисля, че проблемът съм аз — призна Дженифър, след което смени темата. — Имате ли нещо за мен?

— Да, има. Получихме спешно съобщение. Трябва да се обадите на Кашмира Варини. Ето съобщението и номера.

Дженифър погледна номера. Раздразни се, че я притесняват. Докато се връщаше при Нийл, тя отвори плика. На листчето вътре пишеше: „Уредили сме нещо наистина специално за баба ви. Моля, свържете се с Кашмира Варини“. Дженифър спря и отново прочете посланието. Беше озадачена. Първото, което й мина през ума беше, че са се осъзнали и планират да извършат аутопсия. Тя се приближи до Нийл и му показа написаното.

— Това е онази противна жена — каза Дженифър.

— Обади й се! — посъветва я Нийл.

— Така ли смяташ? Не мога да повярвам, че е измислила нещо смислено.

— Единственият начин да разберем, е като й се обадим.

Двамата се върнаха при гишето на консиержа. Дженифър попита дали във фоайето има телефон, от който да се обади в града. Без нито секунда колебание Сумит взе един от няколкото стационарни телефона, постави го на бюрото и го побутна към нея. На всичко отгоре вдигна слушалката, подаде й я и натисна с показалеца си бутона за външна линия. Направи всичко това с любезна усмивка.

Дженифър набра номера и зачака да се свърже, загледана в Нийл. Наистина не знаеше какво да очаква.

— О, да — каза Кашмира, когато Дженифър се представи. — Благодаря ви, че ми се обадихте. Имам чудесни новини. Нашият изпълнителен директор Раджиш Бхургава е уредил нещо изключително за баба ви. Чувала ли сте за жертвените гхати на Варанаси?

— Не мисля, че са ми познати — отвърна Дженифър.

— Град Варанас или Бенарес, както го наричат англичаните, или Каши според древните, е най-светият индуистки град, чието религиозно наследство датира отпреди повече от три хиляди години.

Дженифър сви рамене към Нийл, показвайки му, че няма представа какво са решили в болницата.

— Градът е осветен от Шива и водите на Ганг и е най-свещеното място, където се извършват ритуалите за преминаване в другия живот.

— Може би най-после ще ми кажете каква е връзката с баба ми — обади се нетърпеливо Дженифър, усещайки, че това няма нищо общо с аутопсията.

— Разбира се — възкликна ентусиазирано Кашмира. — Господин Бхургава е уредил нещо невероятно за баба ви. Макар жертвените гхати на Варанаси да са запазени само за индуси, той успя да издейства разрешение вашата баба да премине в следващия живот точно там. Необходимо е само да дойдете в болницата и да подпишете документа.

— Не искам да обидя никого — каза Дженифър, — но за мен няма никакво значение дали баба ми ще бъде кремирана във Варанаси, или в Ню Делхи.

— Вие не разбирате! Хората, които са кремирани във Варанаси, получават изключително добра карма и много по-добро прераждане в следващия живот. Трябва ни само разрешение, за да започнем подготовката.