Робин Кук - Чуждо тяло

Няколко минути по-рано късметът му изведнъж проработи и той я зърна в една велорикша, на път да бъде погълната от лабиринтите на Делхи. Нийл извика на шофьора да спре, хвърли нужната сума на предната седалка и изскочи от таксито, само за да се озове в гъстата тълпа пред входа на джамията. Когато най-накрая се освободи, Дженифър беше изчезнала.

Когато се озова на пазара, той беше принуден да забави ход. В първия момент не можа да открие в коя посока е тръгнала, но след няколко минути ходене отново я зърна. Намираше се на около петнайсетина метра пред него.

Дженифър изобщо не се забавляваше. Седалката на велорикшата беше твърда, а уличката неравна. На няколко пъти се притесни, че ще падне, когато гумите на колелото попадаха в дупки. Алеите, тесните улички и още по-тесните катри бяха ужасно претъпкани с народ, шумни, френетични, изпълнени с живот и същевременно хаотични. Над главата й като паяжина висяха безброй електрически кабели и водни тръби. Около нея се вихреше симфония от миризми, едновременно прекрасна и отвратителна, включваща освен всичко останало намек за подправки и урина, животински изпражнения и жасмин.

Стиснала здраво седалката, Дженифър си помисли, че ако не беше смъртта на баба й, може би щеше да се забавлява повече. Но случилото се я преследваше въпреки бомбардировката върху всичките й сетива. Макар че понасяше трагедията много по-добре, отколкото си беше представяла преди да пристигне в Индия, тя не можеше да не й се отрази негативно. Затова пазарът й се струваше прекалено мръсен, а хората — прекалено много. Повечето магазини представляваха просто дупки в стените и джунджуриите, които се продаваха в тях, се въргаляха направо на улицата. Въпреки че беше наясно, че тепърва ще стигне до района, където се продават злато и сребро или подправки, тя реши, че видяното й стига. Не беше в настроение.

Тъкмо смяташе да каже на водача, че иска да се върне — дори се беше навела напред, опитвайки се да привлече вниманието му — когато с крайчеца на окото си забеляза някакво движение. Когато се обърна наляво, за да види какво става, тя се озова пред дулото на пистолет. Държеше го мъж с изсечено, слабо, безизразно лице.

След миг всички в тясната уличка чуха стряскащия звук от два последователни изстрела. Онези, които се намираха близо до жертвата, станаха свидетели на страхотната унищожителна мощ на изстрела от упор на деветмилиметровия куршум, който проби черепа и излезе от лявата половина на главата на мъжа. По-голямата част от лявата му буза беше отнесена, оголвайки челюстта.

18 октомври 2007 г.

Четвъртък, 10:52 часа

Делхи, Индия

За миг времето застина. Всичко утихна. Хората замръзнаха по местата си. Ушите им звъняха от отекналите в тясната уличка изстрели. После, като след връхлетяло торнадо всички се разпищяха и се разбягаха в паника по улиците.

Мършавият шофьор на велорикшата беше един от първите, които хукнаха да бягат. Той направо скочи от триколката и изчезна в една от тесните улички, без дори да придържа дхотите си. Може и да изглеждаше недохранен, но със сигурност имаше силен инстинкт за самосъхранение.

В момента, в който остана на произвола, предното колело на велорикшата рязко се извъртя и триколката политна напред, повличайки Дженифър със себе си. Без да изпуска чантата си, тя се стовари на земята, остъргвайки носа и десния си лакът. Не обърна внимание върху какво пада. Побърза да се втурне заедно с останалите.

Само за няколко секунди пазарът заприлича на приливна вълна от хора, които се носеха напред като вълна, поглъщаща магазините подобно миди. Щом продавачите усетиха, че става нещо, вратите се затръшнаха и ключалките щракнаха, оставяйки стоката на произвола на тълпата.

Дженифър нямаше представа къде отива, остави краката си да я носят накъдето намерят за добре, стига да беше по-надалеч от пистолета. Единственото, за което можеше да мисли, беше образът на човека в черно, целещ се в лицето й. После за части от секундата видя как лявата му буза буквално се изпарява; в един миг беше там, в следващия я нямаше. За тази частица от секундата мъжът й се стори като олицетворение на смъртта.

Тя осъзна, че край нея тичат и други хора, всеки в различна посока, макар че като цяло тълпата се изливаше надолу по улицата и после продължаваше вдясно след първия завой. Вече започваше да се задъхва, когато забеляза няколко души да се шмугват през вратата на един от по-големите магазини зад ъгъла. Собственикът се възмущаваше и се опитваше да затвори вратата, но десетината души не му обърнаха никакво внимание. Дженифър също се напъха вътре, защото по-нататък по улицата се виждаха двама облечени в кафяви униформи полицаи, които се опитваха да спрат тълпата, като раздаваха здрави удари с дългите си бамбукови пръчки наляво и надясно.