Робин Кук - Чуждо тяло

— Тя е твърда като диамант. Точно в този момент всякакви опити за убеждаване ще бъдат просто загуба на време. Имам усещането, че ще се държи по съвсем друг начин на сутринта и й го казах. Още петнайсет-шестнайсет часа тъмнина и самота ще свършат чудеса. Утре не трябва да ходя в болницата, защото е събота. Казах й какви са условията ни и обясних, че ще се върна утре.

Двамата мъже се спогледаха и кимнаха.

— Добре звучи — каза Кал, но тонът му подсказваше, че не е напълно убеден в това.

Тримата тръгнаха към къщата.

— Ще гледаме ли филм тази вечер? — попита Вийна.

— Да, подготвили сме ви един много добър — усмихна се Даръл. — Клинт Истууд, „Непростимо“.

— Имам нужда от развлечение — въздъхна Вийна. — Все още съм твърде притеснена от мисълта, че на Мария Ернандес й е направена аутопсия. Не мога да я изхвърля от главата си.

Когато стигнаха до къщата, Вийна тръгна към стаята си.

— Ще се видим на вечеря.

Кал и Даръл я изпратиха с погледи.

— Много е умна — каза Даръл. — Мисля, че е абсолютно права за Ернандес.

— Че е умна, умна е, но ме притеснява спокойствието й. По същия начин се държеше и преди да направи опит за самоубийство. Трябва да минаваме често през стаята й, за да сме сигурни, че всичко е наред. И който пръв види Петра и Сантана, да ги предупреди също да я проверяват.

19 октомври 2007 г.

Петък, 16:40 часа

Ню Делхи, Индия

Топката премина на милиметри от ръцете на мъжа. Бившият колежански куотърбек я беше запратил с такава сила, че тя полетя като куршум и рикошира в гладката водна повърхност на басейна. Втория път се удари в земята и отскочи към хълбока на Нийл.

Той беше задрямал и стреснато скочи от шезлонга. Мъжът в басейна, който беше пропуснал паса, му извика да върне топката, докато бившият куотърбек в другия край се прививаше от смях. Ядосан, Нийл я хвана и я запрати с всички сили към него, но тя прелетя високо над главата му и се изгуби сред дърветата, ограждащи двора.

— Мерси, човече — извика недоволно онзи.

— Моля — отвърна Нийл. Беше се разсънил достатъчно. Погледна часовника си. Беше заспал някъде около три, след като бе чакал доста време Дженифър да се появи. Бе оставил няколко съобщения на телефонния секретар в стаята й. Фактът, че досега не се е появила, започна да го плаши.

— Четири и четирийсет — каза той на глас. Беше шокиран. Събра си нещата, облече халата и влезе в хотела. Докато минаваше покрай фитнес залата, надникна вътре: Дженифър я нямаше. Когато се качи в асансьора, помоли служителя да спре на деветия етаж. Искаше му се да провери в стаята й, преди да се преоблече.

Когато застана пред вратата, той почука и разклати бравата в очакване на отговор. После притисна ухо към дебелата дървена повърхност.

— Да-а-а… — въздъхна той полугласно, след като не получи никакъв отговор.

Прибра се в стаята си, свали банския си костюм и се преоблече. След това слезе до рецепцията и поиска да се види с мениджъра. В типичния за хотел „Амал палас“ стил, мениджърът се появи веднага, като по магия.

— Добър ден, сър. Аз отговарям за обслужването на гостите ни. Казвам се Сидхарт Мишра. Как мога да ви помогна?

— Приятелката ми Дженифър Ернандес от стая деветстотин и дванайсет трябваше да остане да спи — каза напрегнато Нийл, — но това вече е прекалено. Минава пет часът, а тя не отговоря на обажданията ми, нито на чуканията по вратата.

— Много съжалявам, сър. Нека позвъним ние. — Сидхарт щракна с пръсти към жената, която седеше пред едното от гишетата на регистратурата. — Дамини, би ли проверила дали някой ще се обади от стая деветстотин и дванайсет.

— Друг път изчезвала ли е така? — попита Сидхарт, докато Дамини се обаждаше в стаята.

— Не, никога — отвърна Нийл.

— Ако никой не отговори, ще се качим да проверим.

— Много ще ви бъда благодарен — усмихна се Нийл.

— Никой не се обажда — обяви Дамини. — Включи се телефонният секретар.

— Да вървим тогава — каза Сидхарт. Той помоли Дамини да ги придружи.

Докато се изкачваха нагоре с асансьора, Нийл започна да се притеснява дали е дал добър съвет предишния ден, когато каза на Дженифър да не се свързва с полицията. Той знаеше, че при подобна ситуация в Съединените щати щяха да бъдат наказани за това, че са напуснали местопрестъплението.

— Възможно ли е госпожица Ернандес да е отишла някъде? — попита Сидхарт. — Например да напазарува или нещо такова?

— Със сигурност не — каза Нийл. Той се изкушаваше да спомене опита за покушение и това, че тя се страхуваше да излезе от хотела, но се въздържа.