Робин Кук - Чуждо тяло

19 октомври 2007 г.

Петък, 16:02 часа

Ню Делхи, Индия

Вместо веднага да отиде в стаята си, щом се прибра Вийна се отправи към библиотеката. Беше разтревожена и имаше нужда някой да я успокои, а знаеше, че само един човек може да го направи. Този човек беше Кал Морган. Вече го беше правил няколко пъти и тя отново разчиташе на него, макар този случай да беше най-сериозният досега.

С облекчение забеляза, че той се занимава с документацията, пръсната по масата. Даръл се беше опънал на дивана с разтворена върху гърдите си книга и с пълна с ледени блокчета найлонова кесийка върху челото. В този миг Кал усети присъствието й и вдигна глава. Двамата заговориха едновременно.

— Извинявай — каза нервно Вийна и притисна длан към челото си.

— Не, не, вината е моя — отвърна Кал, оставяйки намръщено химикала на масата. Той също държеше торбичка с лед на рамото.

— Давай първо ти — подкани я той.

— Тази сутрин се случи нещо смущаващо — каза Вийна. — Много се притесних.

Даръл свали краката си от дивата и седна. Разтърка очите си; беше заспал.

— Какво е станало? — рече Кал.

— Днес сутринта изчезна трупът на Мария Ернандес. В болницата са убедени, че са го взели двамата съдебни патолози, които Дженифър Ернандес е повикала в Индия. Сигурно са планирали да му направят аутопсия, а може вече и да са я направили. Ами ако открият, че е била отровена със суксаметониум?

— Това вече сме го обсъждали — каза раздразнено Кал. — Няма проблем, особено след като е изминало толкова много време. Увериха ме, че човешкото тяло усвоява изключително бързо суксаметониума.

— Освен това не забравяй, че дори да открият някакви остатъци, това няма никакво значение — добави Даръл. — Жената е получила доза суксаметониум по време на операцията.

— Поразрових се в „Гугъл“ — каза Вийна. — Има случаи, в които хора са били осъждани за това, че са убили съпругите си със суксаметониум и доказателствата са били представени от съдебни патолози.

— И аз четох за това — каза Кал. — Единият мъж инжектирал медикамента и той бил открит на мястото, където е била забодена иглата. Ние използвахме прикачената система за интравенозно вливане. В другия случай медикаментът е бил открит у самия извършител. Стига, Вийна! Спри да се тревожиш! Двамата с Даръл сме проучили всичко. При нас няма такава опасност. Освен това наскоро прочетох, че изолирането на лекарството съвсем не е лесно. И до днес много хора поставят под въпрос откритията на токсиколога, който е работил по случая с мускулната инжекция.

— И двамата ли сте абсолютно убедени, че американските патолози няма да го открият? — попита умолително Вийна. Тя искаше да вярва, но виновното й съзнание я караше да мисли иначе.

— У-бе-ден-съм — каза Кал, наблягайки на всяка сричка. Беше се изморил да спори по този въпрос.

— Да, момиче, нищо няма да се случи — подкрепи го Даръл.

Вийна въздъхна шумно и се отпусна в един от свободните столове. Притесненията й я бяха изтощили.

— А сега искаме да те помолим за една услуга — каза Кал. — Нуждаем се от помощта ти.

— Не мисля, че в това състояние ще съм способна да свърша каквото и да било.

— Според нас ще можеш — каза Кал. — Всъщност, мислим, че единствено ти ще можеш да ни помогнеш.

— Какво искате да направя? — попита Вийна с изморен глас.

— Тази сутрин същите хора, които разговаряха с баща ти, ни доведоха Дженифър Ернандес — каза Кал, без да се колебае. После млъкна и изчака Вийна да проумее думите му.

— Дженифър Ернандес е тук, в къщата? — попита най-накрая предпазливо тя, сякаш се страхуваше, че Дженифър може да нахлуе в нейната светая светих.

— Намира се в стаята под гаража — обади се Даръл.

— Защо е там? — попита Вийна с лека паника в гласа и стана от стола.

— Решихме, че трябва да разберем какво я е накарало да се усъмни в смъртта на баба си — каза Кал. — Нали ти се притесняваше най-силно. Още от самото начало искаше да се погрижим за нея.

— Но не съм искала да я водите тук. Исках да напусне Индия.

— Е, все пак трябва да разберем какво е предизвикало подозренията й, за да можем да го променим — каза Кал. — Не искаме никой да заподозира каквото и да било. Виж как се отрази на теб! Ти си истинска развалина. Искаме да поговориш с Ернандес, защото вече си говорила с нея. Мислим, че ще се съгласи да разговаря с теб или поне се надяваме, защото тя категорично отказва да говори с нас.

— Не — отвърна твърдо Вийна. — Няма да говоря с нея. Предишния път ме накара да се чувствам ужасно. Разговорът с нея ми напомня какво направих с баба й. Не ме карайте да го правя!