Робин Кук - Чуждо тяло

— Добра идея — каза той. — Ще се видим там.

Арун се забави малко повече, отколкото беше очаквал, но пък откри повече, отколкото беше предполагал. Когато влезе в кафенето, останалите вече довършваха сандвичите си. Щом седна на стола си, сервитьорката веднага се появи и той побърза да си поръча сандвич.

— Няма да повярвате какво става — каза той с тих глас, когато сервитьорката се отдалечи. — Всички в болницата са бесни, че Мария Ернандес е изчезнала. Пазачът е уволнен.

— По дяволите — изруга Джак. — Очаквах го.

— Освен това са сигурни, че съдебните патолози от Ню Йорк са го откраднали. Любопитното е, че не са подали ПИД срещу вас.

— Какво е това ПИД? — попита Лори.

— ПИД — обясни Арун — е първото нещо, което трябва да се направи, ако искате полицията да се задейства. Но полицията естествено го мрази, защото това означава, че ще трябва да работи.

— Откъде научи тази информация? — попита Джак.

— От изпълнителния директор на болницата — отвърна Арун. — Раджиш Бхургава. Може да се каже, че сме приятели. Познавам го от училище.

— Щом знаят, че ние сме отмъкнали трупа, защо не са попълнили този ПИД? — попита Лори.

— Не съм сигурен дали съм разбрал правилно, но той ми каза, че някакъв човек от здравното министерство на име Рамеш Сривастава му наредил да не го прави. Сигурно се страхуват от отгласите в медиите.

Лори, Джак и Нийл се спогледаха.

— Може би този Рамеш е тръгнал по следите на серийния убиец — каза Лори, — и се страхува, че медиите могат да го предупредят, преди разследването да е приключило.

Джак я погледна подозрително.

— Просто предположение — сви рамене Лори.

— Нека преминем към следващата, по-важна част — каза Арун. — Телата на Бенфати и на мъжа от медицинския център „Асклепий“ са били отнесени след съдебна заповед от магистрат, който е наредил не само да ги изнесат от болниците, а и да ги унищожат, защото представляват неудобство и опасност за обществото. Но най-странното е, че по някакъв начин са успели да уредят кремирането на телата на главния гхат във Варанаси.

— И преди съм чувал тази дума гхат — обади се Джак.

— Какво означава тя?

— В този случай означава каменно стълбище на речния бряг — отвърна Арун. — Но освен това означава и хълмисти планини.

— Запознати сме с плана Варанаси — каза Лори. — Администрацията се е надявала, че това специално място би убедило роднините да позволят кремацията. Но когато го предложиха първия път, нямаше никакъв ефект, поне при две от семействата.

— Къде се намира това Варанаси? — попита Джак.

— На югоизток от Делхи, на половината път до Колката — каза Арун.

— На какво разстояние?

— Шестстотин-седемстотин километра — отвърна Арун. — Но се пътува само по големите магистрали.

— С камион ли ще откарат труповете? — попита Джак.

— Сигурно — каза Арун. — Едва ли ще им отнеме повече от единайсет часа и половина. Кремацията ще се извърши или късно довечера, или рано на сутринта. Гхатовете за кремации работят двайсет и четири часа в денонощието. Но трябва да заявя, че това е изключително необичайно. По принцип във Варанаси могат да бъдат кремирани само индуси. За тях това означава много добра карма. Ако индуси починат във Варанаси и бъдат кремирани там, те веднага получават мокша или просветление.

— Сигурно са подкупили някого — предположи Лори.

— Не се и съмнявам — съгласи се Арун. — Със сигурност са подкупили някой от водещите домба. Това са кастите, които имат изключителни права върху гхатовете за кремация. Може да са подкупили някой от брамините.

— Как изглежда градът? — попита Джак.

— Той е един от най-интересните в Индия — каза Арун. — Смятан е за най-старият населен град в целия свят. Някои вярват, че там са живели хора още преди пет хиляди години. За индусите това е най-свещения град, най-подходящ за различни религиозни обреди при преминаване в ново състояние като възмъжаване, сватби и смърт.

— Какви са шансовете ни да заварим двете тела, ако отлетим до Варанаси? — попита Джак.

— Е, на този въпрос вече не мога да отговоря — рече Арун. — Предполагам, че са много добри, особено ако сте готови да подкупите този или онзи.

— Как ти се струва? — попита Джак Лори. — Добре ще е да се сдобием поне с проби от урината, ако не успеем да направим пълни аутопсии.

— Има ли полети до Варанаси? — попита Лори. Идеята за дванайсетчасово пътуване никак не й допадаше.

— Има, но нямам представа какво е разписанието им. Сега ще проверя.