Робин Кук - Чуждо тяло

— Нямаме друг избор — каза Даръл. — Трябва да го направиш. А и, както каза Кал, това ще успокои както теб, така и нас.

— Така е, Вийна — потвърди Кал. — Освен това едва ли ще искаш да отзовем приятелите ни, които притискат баща ти и се стараят да пази поведение и да стои настрани от теб и сестрите ти.

— Не е честно! — извика Вийна и бузите й пламнаха. — Обещахте ми, че това ще продължи вечно!

— Че кое продължава вечно? — попита Кал. — Хайде, момиче. Не те караме да правиш нещо невъзможно. По дяволите, дори няма гаранция, че и на теб ще каже! Каквото стане, но сме длъжни да опитаме. Смятаме, че ще се справиш.

— Ако ми каже, тогава какво? — попита настоятелно Вийна. — Какво ще се случи с нея?

Кал и Даръл се спогледаха.

— Ще се обадим на хората, които я доведоха, за да я върнат обратно.

— Обратно в хотела? — попита тя.

— Да. Обратно в хотела — потвърди Даръл.

— Добре, ще говоря с нея — съгласи се изведнъж Вийна. — Но нищо не обещавам.

— И без това не го очакваме от теб — каза Кал. — А и знаем колко ти е трудно, защото ти напомня за баба й. Това е напълно естествено. Но е напълно естествено да искаме да премахнем всички пречки по пътя ни, особено когато всичко върви толкова добре.

— Кога искате да направя опит?

Кал и Даръл се спогледаха. Точно това не бяха обсъждали все още.

Кал помръдна рамене.

— Сега е най-добре.

— Искам да си съблека униформата и да взема душ. Какво ще кажете да стане след половин час?

— Така да бъде — съгласи се Кал.

Вийна стана и тръгна към вратата. Точно преди да я отвори, Кал извика:

— Благодаря, Вийна. Пак ни спасяваш живота.

— Няма защо — отвърна тя. — Наистина трябва да разберем какво е предизвикало подозренията й. Не ми се иска да преживявам всичко това отново.

— Ето какво ще направим — започна Кал. Той, Даръл и Вийна бяха отишли в гаража. — Първо, отивам да завинтя бушона. След това слизаме по стълбите, аз водя. Отключвам вратата, ти влизаш, Вийна, и я викаш по име. Ако не отговори като преди, казваш, че ще се върнеш, когато реши, че й се говори. Извиняваш се, че трябва пак да угасиш осветлението, но казваш, че двамата гадни мъже са те накарали да го направиш. След това си тръгваш. Може да се наложи да го направим няколко пъти. Мислим, че тя е склонна към насилие. — Кал погледна към Даръл, който само вдигна вежди и кимна утвърдително.

Всичко мина по план. Когато Кал отвори вратата, Вийна влезе вътре и тъкмо се накани да извика името на Дженифър, когато я видя да седи на дивана. Вийна блъсна вратата и я затвори под носа на Кал. След това отиде при Дженифър и седна до нея.

Двете просто мълчаха и се гледаха предпазливо. Макар че ярката светлина беше заслепила Дженифър, на лицето й се изписа изненада, когато разпозна индийката.

— Надявам се разбирате, че има нещо, което трябва да узнаем — започна Вийна. Тя седеше вдървено.

— Разбирам, че има нещо, което бихте искали да узнаете — каза Дженифър. — Върнете ме в хотела и ще ви го кажа.

— Ще ви върнем, след като ни го кажете. Иначе няма да имате стимул да ни сътрудничите.

— Съжалявам. Ще трябва просто да ми се доверите.

— Смятам, че за вас е по-добре да си имате работа с мен, отколкото с двамата мъже, които започнаха всичко.

— Сигурно сте права, но всъщност аз не познавам никого от вас. Но съм шокирана, че и вие участвате.

— Значи това е последната ви дума? Отказвате да ми кажете кое е събудило подозренията ви, че смъртта на баба ви може да не е естествена?

— Не ви отказвам. Предлагам да ви го кажа на неутрална територия. Не ми харесва да стоя затворена в този бункер.

Вийна се изправи.

— Предполагам, че трябва просто да изчакаме до сутринта. Предчувствам, че ако ви оставя да го обмислите през нощта, сама ще разберете, че е по-добре да преговаряте с мен, вместо с другите двама.

— Не бих разчитала на това, сестра Чандра — каза Дженифър, без да помръдне от мястото си.

Вийна тръгна към вратата и рязко я отвори. Кал залитна и едва не се строполи на пода вътре.

— Мисля, че гостенката ни има нужда от още тъмнина — каза Вийна. Промуши се между двамата мъже и тръгна нагоре по стълбите.

Кал хвана бравата на тежката врата, хвърли един поглед към Дженифър, затвори я, заключи и двамата с Даръл тръгнаха нагоре. След като заключи и горната врата, Кал се приближи към Вийна и Даръл.

— Бързо свърши — каза той. — Не се ли опита да я убедиш?

— Опитах се. Не се ли чуваше през вратата?

— Не много добре.