Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Да, така е. — Той се обърна и видя, че тя се усмихва. — Обичам да наблюдавам хората, които за пръв път влизат в някой от световете. Не мога да го преживея отново, а това е единственото, което се доближава до усещането.

Тръгнаха през широкия площад. По пътя Фрийман му показваше забележителностите. Когато минаха покрай пекарната, един прозорец се отвори и отвътре лъхна неустоим аромат. Някъде бард настройваше лютнята си, пеейки старинна балада.

— Процедурата в четирите свята е една и съща — каза Фрийман. — Първо посетителите преминават през декора — в Камелот това е селцето, в което сме сега. Това им помага да се ориентират, да се настроят. Наричаме го декомпресия. Има ресторанти, магазини и заведения, разбира се, но в същността си това е място, където посетителите разглеждат и се аклиматизират. Когато навлезеш по-навътре, атракциите — обиколки, представления, холографски прожекции, каквото и да е — се добавят към обстановката. И всичко върви без грешка.

— Сигурно.

Уорн забеляза, че с изключение на табелите на магазините и заведенията никъде не се виждаха съвременни знаци: стаите за отмора и умело вписаните в декора информационни гишета бяха посочени с изключително реалистични холографски символи.

— Тук идват и учени, защото мястото, през което минаваме, е точна възстановка на Нюболд Соси, английско селце, обезлюдено през четиринадесети век — каза Фрийман. — Посетители идват и защото Драконовият шип е най-вълнуващата атракция в парка след „Машината за писъци“ в Дървените тротоари.

Когато наближиха площада, замъкът се извиси над тях.

— Точно копие на Карнарвън в Уелс — каза Фрийман. — Разбира се, доста умален на места и с изкуствена перспектива.

— Изкуствена перспектива?

— Най-горните етажи не са в пълния си размер, а умалени. Това създава илюзията за правилни пропорции, пък и така са по-уютни и по-малко застрашителни. Използваме тази техника на различни нива в Утопия. Например онази планина е умалена, за да създаде илюзията за разстояние. — Тя кимна към вдигнатата решетка на крепостната врата. — В замъка се появява Омагьосаният принц.

Песента на барда отдавна беше заглъхнала зад тях, но Уорн долавяше други звуци — песен на птиците, ромолене на фонтани и същия тих шум, който беше чул в Нексус.

— Какъв е този шум? — попита той.

Фрийман го погледна.

— Много сте наблюдателен. Нашите изследователи проведоха революционни проучвания за майчината утроба. Когато Камелот се напълни с посетители, шумът няма да се чува. Но пак ще го има.

Уорн я погледна объркан.

— Това помага за възпроизвеждане на част от условията, характерни за майчината утроба, която заобикаля зародиша — температура, околен шум — за да се внуши подсъзнателно чувство за сигурност. Имаме пет патента в тази област. А иначе „Утопия холдинг къмпани“ има над триста патента. Даваме лицензи на химическата, медицинската и електронната промишленост. Останалите са наша собственост.

Три от които са разработени от мен, помисли си Уорн с леко самодоволство. Чудеше се дали жената знае за приноса му към ежедневната дейност на Утопия — компютърната мрежа, която координираше дейността на роботите в парка. Вероятно не, като се има предвид начинът, по който го развеждаше и му обясняваше — сякаш той беше обикновен помощник-програмист. Отново се зачуди защо Сара Боутрайт го беше повикала толкова спешно.

— Оттук — каза Фрийман и зави по една странична алея.

Мъж с виолетова пелерина и черни бричове до коленете мина покрай тях, упражнявайки английско произношение. Отпред двама яки техници носеха голяма метална клетка. В нея седеше драконче, опашката му се извиваше, алените му люспи блестяха на слънцето. Уорн го загледа. Влажните ноздри се разширяваха, докато си поемаше дъх. Можеше да се закълне, че жълтите очи на създанието проблеснаха, когато спряха върху него.

— Отиват да го монтират в „Кулата на грифоните“ — обясни Фрийман. — Паркът е още затворен, затова не се движат под земята. Какво има, доктор Уорн?

Уорн още гледаше след дракончето.

— Просто не съм свикнал да ги виждам с кожа — промърмори той.

— Моля? О, да, това е във вашата област, нали?

Уорн облиза устни. Костюмите, диалектът, зашеметяващата достоверност на обстановката… Той леко поклати глава.

— Сигурно е още по-реалистично, когато наоколо няма посетители, за да развалят илюзията. — Гласът на Фрийман беше по-тих и не толкова рязък. — Нека отгатна. Когато пристигнахте, помислихте ли, че Нексус изглежда твърде семпло?