Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Разбира се — каза Барксдейл и приглади вратовръзката си.

Беше хубава вратовръзка, вързана с онова изключително внимание към детайлите, което Барксдейл проявяваше във всичките си действия. Макар да нямаше навик да изразява личните си чувства на публично събиране като това, Сара беше забелязала, че той поглажда вратовръзката си, когато е намислил нещо.

Очите й огледаха масата.

— Други новини, които не бих искала да чуя?

Шефът на Развлечения се обади:

— Току-що разбрах, че групата, която трябваше да свири днес в „Умбилик Лоундж“ няма да дойде. Арестували са някого за наркотици или нещо подобно на летището в Лос Анджелис.

— Чудесно, няма що. Трябва да ги заместим с някоя от нашите групи.

— „Фърмуеър“ са подходящи, но те трябва да свирят в „При бедния Ричард“.

Сара поклати глава.

— В „Умбилик“ идват три пъти повече хора. Щом дойдат, веднага ги заведете да се облекат. Ако досега не са свирили в скафандри, ще трябва да свикнат. — Тя отново ги огледа. — Нещо друго?

— В казиното на Газените фенери за трети път хващат измамник — обади се шефът на Игрални заведения. — Представяте ли си, седемдесет и пет годишен! Небесното око го има на запис как пуска завързани монети в игрален автомат.

— Толкова по-зле за него. Разпространете снимката му в Наблюдение и сред охраната на казиното, впишете името му в черния списък на посетителите. — Сара отново погледна към листа пред себе си. — Някакъв напредък в Атлантида?

— Илюзията е готова — обади се някой. — Изглежда ще успеем да свършим в срок.

— Слава на Бога за това. — Атлантида беше нов и доста противоречив свят, който трябваше да бъде открит по-късно през годината. — Доктор Финч, имате ли резултатите от последната седмица?

Началникът на медицинския отдел взе една карта.

— Пет раждания, всички без усложнения. Два смъртни случая — един сърдечен удар, един аневризъм. Двадесет и девет наранявания, най-тежкото е счупване на китка. — Той остави картата. — Спокойна седмица.

Сара Боутрайт погледна шефа на Човешки ресурси.

— Ейми, има ли новини от санитарния отдел за онзи проблем с профсъюзите?

— Нищо. И не знам дали това е на добро, или не.

— Ослушвай се. Веднага щом разбереш нещо, ме уведоми. — Тя отново погледна листа. — Да видим. От Обслужване са в Камелот. Посещенията там са с петнайсет процента по-малко, отколкото в другите светове. Шефовете искат да съставим комисия, която да проучи какъв е проблемът. — Тя замълча. — Ще се занимаем с това, когато се върна от Сан Франциско, съгласни ли сте?

Тя прегледа останалото на листа, отмести го и взе друг.

— Моля за внимание. „Тони Тришка Бенд“ ще свирят в Дървените тротоари, постарайте се да им се осигури храна и нощувка. Между прочутите гости днес са сенатор Чейз от Кънектикът и семейството му, изпълнителният директор на „Джиндийн“… и графът на Уиндмор.

При последното име някой изстена.

— Лейди Уиндмор пак ли ще настоява за замъка? — чу се глас.

— Вероятно. — Сара отмести и втория лист. — Хората от Комисията за контрол върху игралните заведения в Невада ще бъдат тук другата сряда, затова репетирайте най-хубавите си усмивки. И последно. Външният специалист Андрю Уорн пристига днес. — Забелязвайки безизразните им погледи, тя продължи: — Това е специалистът по роботика, който създаде Метанет. Моля ви, оказвайте му пълно съдействие.

Когато това съобщение беше посрещнато с мълчание, Боутрайт се изправи.

— Много добре. Имаме още две минути. По конете!

Тя се обърна към бюрото си, докато групата излизаше от кабинета. Когато отново погледна, само Фред Барксдейл беше останал. Както и беше очаквала.

— Защо Уорн пристига днес? — попита той и в изискания му лондонски акцент пролича леко огорчение. — Нали щеше да дойде чак другата седмица.

Значи това било, помисли си тя.

— Аз изтеглих посещението му.

— Трябваше да ме информираш, Сара. Налага се да преразпределя работата, той ще има нужда от…

Боутрайт сложи пръст на устните си.

— Беше идея на Емъри, реши се едва в четвъртък. След инцидента в Нотинг Хил по-миналата седмица Комисията по безопасността щеше да се намеси, затова шефовете искат бързо да се справим със случая. Но слушай — тя се приведе към него и понижи глас, — аз заминавам утре за симпозиума на увеселителните атракции във Фриско, нали помниш?

— Как бих могъл да забравя? — Внезапно очите на Барксдейл засияха. На устните му отново изгря усмивка — слаба, но забележима. — А симпозиумът ще те държи далеч от дразнителя, който може би още страда, че отхвърли чувствата му.