Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Това изобщо не ме интересува. Щях да те питам можем ли да разчитаме на Тереза Бонифацио да работи с него в мое отсъствие. Той е единственият, който може да се справи, но сам няма да успее. И за двамата няма да е лесно. Все пак оспорваме делото на живота му. А знаеш какво мисли Тереза за това.

Барксдейл бавно кимна.

— С нея сме имали доста спорове, но те никога не са били свързани с качеството на работата й. Дори да не й допада задачата, можем да разчитаме на нея.

— А ти ще ги наглеждаш отблизо, докато ме няма.

Барксдейл отново кимна.

— Благодаря, Фреди. — Тя погледна през отворената врата на кабинета, за да се убеди, че коридорът е празен. После го хвана за реверите, придърпа го и леко го целуна. — Ще ти се реванширам, когато се върна.

После отстъпи и взе чашата си.

— А сега на работа. Трябва да отваряме парка.

Секунди по-късно десет хиляди часовника в целия парк едновременно се задействаха. Последните секунди изтекоха, циферблатите за миг останаха празни, после върху тях се изписа 9:00 и нормалното време се завърна. Беше настъпил час Нула.

Транспортният център се беше превърнал в място на контролирано безредие. Разпоредители с конусовидни фенерчета се разпръскваха из паркингите и пътищата към парка, превръщайки натоварения трафик в балет с елегантна хореография. Синьо-бели трамваи като змии се виеха между сборните пунктове и Центъра. Екскурзоводи с наперено кривнати бели барети с логото със славея стояха в предната им част и говореха на няколко езика по микрофони, обяснявайки основните правила в парка между шегите и част от историята на Утопия.

В Центъра всички гишета вече работеха. Срещу кредитна карта или седемдесет и пет долара всеки получаваше персонална значка с форма на славей, която гарантираше целодневен достъп до магическите светове. Въздушни влакчета проблясваха под двойните метални релси, които се спускаха през средата на входния каньон с доста по-голяма скорост в натоварените часове, превозвайки на всеки десет минути хиляда души до или от Нексус.

Самият Нексус, доскоро потънал в напрегната и свръхестествена тишина, сега ехтеше от звуците на безброй гласове. Посетители, които идваха за пръв път, стояха в сенките на палмите и фонтаните и се почесваха по главите, консултирайки се с карти и пътеводители. Ветераните утопианци, които създаваха клубове и интернет сайтове, за да споделят страстта си, се движеха уверено, следвани от новаците, към любимите си светове.

В Газените фенери продавачка на риба и чипс изтича покрай входа към „Преследване в Нотинг Хил“ — затворена за ремонт — и се насочи към сергията си. В Дървените тротоари обслужващите „Машината за писъци“ приключиха проверката, вкараха личните си кодове в таблото на контролната стая и наредиха на оператора да задейства влакчето. В замъка Карнарвън приключиха с пробата на компютрите, които контролираха холографските образи за Омагьосания принц.

Деветдесетте минути след отваряне и преди затваряне, когато най-много посетители влизаха и излизаха от парка, бяха най-натоварени за служителите на Утопия. Специалистите бяха в пълна готовност да се справят с всички проблеми в трафика, които можеха да предизвикат задръствания в Транспортния център, Нексус или самите светове. Хиляди камери, дискретно скрити зад огледални стъкла, фалшиви стени и греди или фасади, оглеждаха парка и предаваха уверения, че световете функционират безпогрешно. Членове на охраната, някои в черни блейзъри, а други в обикновени дрехи, се смесваха с тълпата, търсейки изгубени деца и бродещи джебчии. Но обикновеният посетител не забелязваше тези неща, докато скиташе из парка доволно усмихнат.

Едно от местата, където не се допускаха посетители, беше Подземието — подземните нива под парка. Много посетители дори не знаеха, че съществува — те си мислеха, че се намират на дъното на каньона, а не четири етажа над него. Именно тук се създаваше истинската магия на Утопия. Служители тичаха насам-натам. Някои носеха приказни костюми, защото работеха към атракциите горе; други екипи, които посетителите никога не виждаха, бяха облечени в гащеризони, джинси и костюми. Издълбани в голите бетонни стени диаграми сочеха разположението на барчетата за персонала, гардероба, фризьорските салони, стаите за почивки, складовете, компютърните центрове, научните лаборатории и останалата част от тайния град, разположен под парка. Екскурзоводите и обслужващият персонал използваха тунелите, за да минат по-напряко между два свята. Техници, художници и бюрократи, скупчени в дузина зали за заседания и лаборатории, измисляха нови атракции или се тревожеха за пробива на пазара. Електрически колички бръмчаха из лабиринтите и превозваха известни изпълнители или необходими резервни части.