Линкольн Чайлд - Утопияленд

Макар че го каза небрежно, отново подсмръкна — сухото подсмърчане на човек, който редовно употребява кокаин.

— Разбира се. — Мъжът бръкна в джоба на якето си — Тиболд забеляза, че то беше кожено, въпреки горещината — и извади дебел плик с банкноти. — Добре се справи — каза той и му го подаде.

Докато Тиболд броеше парите, мъжът доброжелателно сложи едната си ръка на рамото, а другата се върна в джоба и извади малък автоматичен пистолет.

Очите на Тиболд бяха вперени в парите и едва когато мъжът допря пистолета до ребрата му и го притегли, той осъзна какво става. Очите му се разшириха, устните му се разтвориха в ням протест, но изненадата го забави.

Макар че куршумите бяха с мек връх, предназначени по-скоро да избухват в плътта, отколкото да минат през нея, мъжът с коженото яке внимателно насочи дулото надолу, към гърба на гърчещия се Тиболд, за да не улучи случайно собствената си ръка, с която го държеше.

Дочу се приглушено пуф , после още едно. Папагалите изкрещяха одобрително. Тиболд се сгърчи и се свлече надолу. Чу се тих писклив звук, като от въздух, който излиза от духало. Мъжът отпусна хватката си, облегна програмиста назад и дръпна плика с парите преди да се е изцапал с кръв. После внимателно уви тялото с мушамата и го прехвърли през облегалката в задната част на микробуса. Бързо огледа навън и изсумтя доволно, че всичко е минало незабелязано.

Посегна да прибере пистолета обратно в якето си, после спря. Беше действал бързо, но недостатъчно ефективно — тънка алена струйка се стичаше по предницата на ризата му.

Той изруга, прибра пистолета и закопча ципа на якето догоре. Две минути в мъжката тоалетна щяха да оправят нещата.

Пък и щом облече костюма, няма да има никакво значение.

Андрю Уорн седеше на плюшен стол в големия кабинет на ниво А. Аманда Фрийман седеше пред компютърния терминал и пишеше. През последните петнадесет минути тя му беше задала забележително много въпроси. Веднъж, преди години, Уорн беше правил някаква дребна консултация за ЦРУ. Офицерът от Лангли, който проверяваше миналото му, беше далеч по-лаконичен.

Аманда приключи с писането и го погледна.

— Знаех, че се занимавате с роботика, но нямах представа, че вие сте мозъкът зад Метанет. Разбирам, че тя контролира всички роботи в парка.

Уорн кимна.

— Освен няколко, които са напълно автономни.

— Много впечатляващо. — Фрийман отново погледна екрана, после написа нещо на лист хартия и му го подаде. — Мисля, че тук приключихме. Срещата ви е в единадесет часа. Ето номера на кабинета. Помолете някой от Информация да ви упъти. Може да използвате времето, за да поразгледате.

— Чудесно. Може да отида при ядрения редактор.

Очите на Фрийман се стрелнаха към лицето му и леката иронична усмивка отново затанцува на устните й.

— Значи и това сте чул. Би трябвало да казвам, че използваме водноелектрическа енергия. — Тя се изправи. — Остава само инструктажът — стандартен за всички външни специалисти.

— Какво, да не ми пуснете филм? Надявах се да поразгледам парка с дъщеря си.

— Ще отнеме само пет минути. Моля, последвайте ме.

Тя го поведе по коридора. Уорн вървеше и усещаше как раздразнението му нараства. Вече беше понесъл повече бюрокрация, отколкото се налагаше. А сега и този инструктаж. Сякаш беше майстор, повикан да смени прозорците. Сара ли беше наредила всичко това, за да го унижи? Бързо отхвърли тази идея. Сара Боутрайт можеше да е всичко друго, но не и дребнава.

Докато вървяха, той разтри ръце.

— Мислех, че старата ми компютърна лаборатория е студена. Но тук можете да съхранявате сурово месо.

— Това е заради пречиствателната инсталация. Под парка има двеста хиляди квадратни метра пространство, но чистотата на въздуха тук е приблизително същата като в завод за производство на електронни чипове. — Тя показа коридора. — Естествено, пушенето е забранено. Всички колички и скутери са електрически. Единственото не електрическо превозно средство, което се допуска тук, е бронираната кола, която идва веднъж седмично.

Вървяха покрай редица от офиси като онзи, от който бяха излезли. Уорн надничаше през стъклата, обгърнал тялото си с ръце, за да се затопли. В един офис видя Норман Пепър, приятеля си от въздушното влакче, който оживено размахваше ръце.

— Знаете ли — настойчивият му глас се носеше през отворената врата на офиса, — че орхидеите са сексманиаците на растителния свят? Вместо да се оплождат сами като другите растения, те са готови на всичко, за да правят секс с други орхидеи. Например цветът на Paphiopedilum venustum е еволюирал дотам, че изглежда точно като…