Линкольн Чайлд - Утопияленд

Образът се изправи. Уорн забеляза, че холограмата по непонятен начин излъчваше същата физическа енергия — неспокойна, подвижна, разтърсваща — каквато живият илюзионист притежаваше.

— Когато за пръв път разказах идеята си за Утопия, капацитетите ми казаха, че съм луд. Никой нямало да кара мили из пустинята, за да посети увеселителен парк. Лас Вегас бил ужасно място, казаха те. Детска площадка за възрастни, която не предлага семейни развлечения. Хората не искали забавления, които провокират въображението им. Искали си увеселителните влакчета. Но аз знаех, че Утопия ще оправдае името си. Че ще се превърне в най-популярния увеселителен парк в цял свят. И с помощта на уменията на външни специалисти като вас ние ще продължаваме да се разрастваме.

Найтингейл свали цилиндъра си и го обърна.

— Ще разберете, че в Утопияленд всичко е илюзия. Ние не се срамуваме от това. Напротив, опитваме се да потопим посетителите в тази илюзия. Да ги удавим в нея. — Той бръкна в цилиндъра и когато извади ръката си, на пръста му беше кацнал бял гълъб с наклонена глава и блестящи като мъниста очи. — И щом си тръгват с едни от най-хубавите и живи спомени в живота си, не са ли тези спомени също толкова реални, колкото и другите?

Найтингейл замахна и гълъбът излетя, разперил широко криле. Белите му пера започнаха да искрят с почти металически блясък и внезапно той се превърна в драконче. Струя пламък изскочи от устата му и Уорн инстинктивно се наведе. Драконът се завъртя над главата над илюзиониста и изчезна в облак син дим.

Изображението на Найтингейл гледаше право към Уорн, все още усмихвайки се широко, сякаш се наслаждаваше на ефекта върху слушателя. Несъмнено той беше замислил всичко това като представление, без да знае, че по-късно то ще се превърне в хвалебствена тирада.

Черните очи блестяха под надвисналите вежди.

— Откакто проектът Утопия се разработва, вече сме направили много важни подобрения в областта на увеселителните паркове. Обстановката е реалистична и неотменима. Подсъзнателно стимулираме настроението. Използваме революционни технологии за холографията и другите видеосистеми. Имаме разумни самоуправляващи се роботи.

— Благодаря! — каза Уорн на образа.

— С ваша помощ ние ще продължим да се усъвършенстваме. И Утопия ще се разраства като авангард на новата ера в семейното забавление и люпилня за нови технологии. Приятно прекарване при нас!

Докато говореше, Найтингейл държеше цилиндъра в ръце. После ги разтвори и образът леко започна да избледнява. Силуетът блестеше в златисто и сребристо, откроявайки се в приглушената светлина на стаята. Блясъкът бързо се разпростираше, докато онова, което беше преди малко Найтингейл, се превърна в купчинка златист магически прах с човешка форма. Блестящият облак сякаш лекичко се люлееше.

— До нови срещи — каза Найтингейл, но гласът му вече беше изтънял и нереален като самото изображение. Внезапно силуетът засия, разпадна се на безброй светлинни точки и под тих струнен акорд изчезна.

Уорн седеше, неспособен да помръдне, взрян в мястото, където беше стоял Найтингейл, разкъсван между настоящето и миналото. После преглътна сълзите си и тихо каза:

— Довиждане, Ерик!

Андрю Уорн вървеше през тълпата покрай бяла дървена ограда, примигвайки на яркото слънце. Тротоарът представляваше голяма площ от съединени дървени греди, очукани и изсветлели сякаш под многогодишно въздействие на слънцето и солта. Наблизо един мъж въртеше дръжка на латерна, а на рамото му седеше питомна маймунка. На другия край на площада имаше съвършен като перла градски парк, пълен с живописни гледки и дървени пейки. В средата му се издигаше павилион, където рагтайм оркестър със сламени шапки и сака на червени и бели ивици свиреше неустоимо жизнерадостна версии на „Роял гардън блус“. А над всичко това се издигаше огромното увеселително влакче, наречено „Брайтън бийч експрес“, чиито сложни паяжини от дървени подпори и огромната рампа в началото сякаш бяха извадени от магически оживяла пощенска картичка.

Това бяха Дървените тротоари на Утопия, точна възстановка на крайморски увеселителен парк от началото на двадесети век чак до уличните лампи от ковано желязо и дори — осъзна Уорн с изненада — с лека миризма на конски фъшкии във въздуха, странно приятна в тази обстановка. Но разбира се, този парк не беше автентичен, защото нито един дървен тротоар от 1910 не е бил толкова съвършен. Беше като припомнено с обич и носталгия минало, лишено от недостатъците си и поддържано от цял арсенал скрита технология. Уорн си проби път през тълпата до началото на малкия парк, извади карта от джоба си, ориентира се и тръгна по най-близката алея.