Линкольн Чайлд - Утопияленд

Уорн кимна.

— Хората често се чувстват така, когато влязат в Утопияленд за пръв път. Веднъж една посетителка ми каза, че Нексус й прилича на терминал на голямо летище. Нарочно е проектиран така и това е причината. — Тя посочи с ръка наоколо. — Понякога реализмът дезориентира посетителите. Затова в Нексус обстановката е неутрална, той е нещо като буферна зона, проход между световете.

Тя се обърна към двуетажна сграда от дърво и вдигна желязното резе на вратата. Уорн я последва вътре. За негова изненада това беше само корпус, отворен отгоре. На задната стена имаше обикновена сива врата, а до нея апарати за разчитане на карти и пръстови отпечатъци. Фрийман отиде до скенера и постави палеца си на определеното място. Вратата рязко се отвори. Зад нея се виждаше хладният зелен проблясък на флуоресцентни светлини.

— Обратно в реалния свят — каза Фрийман. — Или поне толкова близо, колкото сме до него тук.

И тя го подкани с жест да влезе.

Сара Боутрайт, която отговаряше за функционирането на парка, седеше до масата за заседания в кабинета си, десет метра под Нексус. Кабинетът й беше студен — тръбите на основната климатична инсталация минаваха зад една от стените — и тя обхвана с две ръце голямата си чаша чай. Сара Боутрайт беше фанатична любителка на чая. На всеки час като по часовник най-добрият ресторант в Газените фенери й изпращаше чаша чай от дневното меню. Днес беше жасминов, първо качество. Тя гледаше как малките топчести цветчета се разтварят в горещата течност и за миг се приведе да вдъхне аромата им. Беше изтънчен, екзотичен, примамващ.

Беше 00:10 по времето на Утопия и всички шефове на отдели в парка се бяха събрали в кабинета й за ежедневната „загрявка“. Тя отпи и почувства как топлината бавно се разпространява по крайниците й. Това беше истинското начало на деня й, не будилникът, не душът, нито първата сутрешна чаша чай. Всичко започваше сега, когато даваше заповедите си на своите капитани и лейтенанти, когато хващаше кормилото на най-големия увеселителен парк, строен някога. Макар че всичко можеше да се случи през деня — две хиляди палави бойскаути, проблеми в електрическото захранване, посещение на премиера и неговата свита — за посетителите този ден не трябваше да се различава по нищо от останалите. Не можеше да си представи работа, която да е по-голямо предизвикателство или да носи по-пълно удовлетворение.

И все пак днес, освен с обичайното чувство на очакване, имаше още нещо. Не беше страх — Сара Боутрайт никога и от нищо не се страхуваше — а по-скоро някаква предпазливост. Андрю е тук, помисли си тя, и едва ли знае истинската причина за това. Принудителното лицемерие я караше да бъде предпазлива — усещаше го съвсем ясно, докато се оглеждаше и проверяваше всички ли са там — Проучвания, Инфраструктура, Игри, Храна, Медицинска помощ, Обслужване. Боб Алоко, шеф на охраната, седеше до отсрещния край на масата, здрав като булдог и почти толкова нисък, с безизразно загоряло лице. Всички я гледаха бдително и сериозно, адаптираха се към настроението й. Тя предпочиташе нещата да стават така — бързо и делово. Размениха няколко шеги, докато Сара започне със задачите. Фред Барксдейл беше единственото допускано изключение — неговите алюзии с Шекспир и черният му английски хумор на няколко пъти бяха карали всички да избухнат в смях до отмаляване. Ето го и него, с чаша кафе с мляко, внимателно балансирана върху купчина компютърни разпечатки — Фреди Барксдейл, шефът на Системи, с дългата си рошава коса и забележимите бръчки от притеснение на челото. Само видът му я накара да изпита такъв прилив на обич, че измести мислите за Андрю Уорн, които заплашваха да разстроят обичайното й делово поведение. Тя се изкашля многозначително, отпи още една глътка чай и се обърна към групата.

— Така. Да видим какво става. — Сара погледна листа на бюрото пред себе си. — Очаквани посетители днес — шейсет и шест хиляди. Системата работи с деветдесет и осем процента от мощността си. Знае ли се кога Станция Омега отново ще функционира?

Том Роуз, шеф на Инфраструктура, поклати глава.

— Проверките на трасето дават положителен резултат, всичко е наред. Но диагностициращите уреди показват, че има проблем и регулаторите не могат да се включат към мрежата.

— Не можете ли да ги прескочите?

Роуз сви рамене.

— Да, можем. И цяла армия отговорници по безопасност ще се нахвърли върху нас.

— Глупав въпрос, извинявай. — Сара въздъхна. — Продължавайте да работите, Том. С всички сили. Тази атракция е една от най-печелившите в Калисто. Не можем да си позволим да не работи. Ако имаш нужда, Фред ще ти заеме технически екип.