Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Пепър, Норман Пепър. Господи, какъв изглед! Особено в първи вагон. Ще видим и Нексус добре. Досега не съм бил тук, но съм чувал, че е изключително. Изключително! Представете си да купиш цяла планина или плато, каквото и да е, за увеселителен парк! Това дъщеря ви ли е? Хубаво момиче.

— Кажи „благодаря“, Джорджия — рече Уорн.

— Благодаря, Джорджия — послушно повтори момичето.

… На дясната страна на каньона можете да видите поредица от пиктограми. Тези червено-бели изображения са дело на праисторическите обитатели на района през Втория кошничарски период преди почти три хиляди години…

— Каква е вашата специалност? — попита Пепър.

— Моля?

Мъжът сви широките си рамене.

— Очевидно не работите тук, след като се возите с въздушното влакче. Но паркът още не е отворен, следователно не сте и посетител. Това означава, че сте консултант или специалист, нали? Както всички останали в момента, обзалагам се.

— Аз… Занимавам се с роботика — отвърна Уорн.

— Роботика?

— Изкуствен интелект.

— Изкуствен интелект — повтори Пепър, пое си дъх и отвори уста за нов въпрос.

— Ами вие? — изпревари го Уорн.

Мъжът се усмихна още по-широко. После сложи пръст отстрани на носа си и заговорнически намигна.

— Dendrobium giganteum.

Уорн го погледна неразбиращо.

— Cattleya dowiana, нали разбирате. — Мъжът изглеждаше шокиран.

Уорн разпери ръце.

— Съжалявам.

— Орхидеи — подсмръкна събеседникът му. — Реших, че сте се досетил, когато ви казах името си. Аз съм специалистът по екзотични растения, който свърши цялата работа на миналогодишното Световно изложение в Ню Йорк — може би сте чел за него? Както и да е, трябват им специални хибриди за храма, който строят в Атлантида. Имат проблеми и с нощните растения в Газените фенери. Не понасяли влагата или нещо подобно. — Той разтвори широко ръце и бутна и двата плика на земята. — Поемат всички разходи, билет първа класа, тлъст хонорар за консултацията, пък и ще тежи в автобиографията ми.

Уорн кимна, когато мъжът вдигна падналите пликове и му подаде неговия. Вярваше му. Говореше се, че в Утопия са такива фанатици по отношение на точното пресъздаване на тематичните си светове, че от време на време тук могат да се видят учени, които обикалят с отворена уста и си водят бележки. Джорджия разглеждаше каньона и не обръщаше внимание на Пепър.

… Утопия заема двадесет квадратни мили, изпълнени с природни богатства и красота, включително два извора и водосборен район…

Пепър погледна през рамо.

— А вие?

Уорн почти беше забравил за слабичкия очилат мъж, който седеше отзад. Той примигна, сякаш обмисляше въпроса.

— Смайт. — В говора му се долавяше лек австралийски акцент. — Пиротехник.

— Пиротехник? Онези, които правят фойерверките?

Мъжът приглади с пръсти тънките щръкнали мустаци, които растяха в сянката на носа му.

— Аз организирам специалните тържества като празника по случай шест месеца от откриването. Отстранявам и повреди. Някои от фойерверките на закрито в късното шоу излитат твърде високо и чупят прозорци или стъклата на купола.

— Това не бива да става — обади се Пепър.

— А в „Кулата с грифоните“ посетителите се оплакват, че „гръмотевиците“ били твърде силни.

Мъжът рязко млъкна, сви рамене и обърна глава към прозореца.

Уорн също отправи поглед към ръждивите скали, после отново огледа вътрешността на влакчето. Нещо го притесняваше и той внезапно осъзна какво е. Обърна се към Пепър.

— Ами къде са героите? Оберон, Морфей, Пендрагон? Досега не съм видял нито един.

— О, тук са — в магазините и при някои от детските атракции. Но няма да видиш хора в костюми на плъхове да се разхождат наоколо. Казват, че Найтингейл много държал преживяването да е реалистично. Затова всичко — той махна с дундестата си ръка, — Транспортният център, въздушното влакче, дори Нексус — е толкова скромно. Без комерсиализация. Така истинските светове изглеждат много по-реални. Или поне така съм чувал. — Той се обърна към тихия мъж зад тях. — Нали?

Смайт кимна.

Пепър се приведе по-близо до Уорн.

— Лично аз никога не съм харесвал произведенията на Найтингейл — онези анимационни филмчета, „Хроники от Фивърстоун“, направени по старите му фокуси. Твърде мрачни са. Но децата ми са луди по тях. Гледат ги всяка седмица. Едва не ме убиха, когато разбраха, че идвам тук, а те не могат да дойдат с мен.

Пепър се засмя и потри ръце. Уорн беше чел книги, в които хората нетърпеливо потриваха ръце, но не беше сигурен дали досега е виждал някой наистина да го прави.