Линкольн Чайлд - Утопияленд

Уорн бръкна в папката и извади ламинирана карта. Служителят я огледа внимателно, после извади дигитална писалка от колана си и погледна екрана й. След малко върна пропуска на Уорн и му направи знак да мине.

Уорн паркира до редица жълти трамваи и прибра пропуска в джоба на ризата си.

— Пристигнахме — каза той. После, загледан в сградата с надписа, за миг се замисли.

— Няма да се опиташ да се сдобриш със Сара, нали?

Изненадан от въпроса, Уорн погледна дъщеря си. Джорджия издържа на погледа му.

Наистина беше забележително как понякога четеше мислите му. Може би защото прекарваха много време заедно и до голяма степен бяха свикнали да разчитат един на друг през последните години. Каквато и да беше причината, понякога това го вбесяваше. Особено когато изкажеше на глас най-болезнените му мисли.

Момичето свали слушалките.

— Татко, не го прави. Тя е истинска мъжемелачка.

— Внимавай какво говориш, Джорджия. — Той извади малък бял плик от папката. — Струва ми се, че няма жена на този свят, която да отговаря на изискванията ти. Да не искаш да остана вдовец до края на живота си?

Каза го малко по-рязко, отколкото би искал. Единствената реакция на Джорджия беше да извърти очи и да сложи отново слушалките.

Андрю Уорн обичаше дъщеря си до болка, но никога не беше предполагал колко трудно ще му бъде да се справя с живота и с Джорджия съвсем сам. Понякога се чудеше дали успява. Точно в такива моменти жена му Шарлот му липсваше най-много.

Той погледа Джорджия още малко, после въздъхна и отвори вратата.

Нажеженият въздух моментално нахлу вътре. Уорн тресна вратата, изчака Джорджия да сложи раничката на раменете си и да излезе, после пое по блестящата настилка към Транспортния център.

Вътре беше приятно хладно. Центърът беше блестящо чист, функционален, обзаведен със светло дърво и полиран метал. Отдясно и отляво в безкрайни редици се простираха остъклени гишета за билети, празни с изключение на едно в дъното. Отново проверка на ламинираната карта и те тръгнаха по ярко осветен коридор. Той знаеше, че след час-два тук ще бъде претъпкано с притеснени родители, вилнеещи деца и бъбриви екскурзоводи. Но засега единственият звук беше шляпането на подметките му по чистия под.

На площадката за качване вече чакаше ниско увиснало сребристо влакче с отворени врати. Огромни прозорци покриваха двете му страни, които образуваха купол към транспортиращия механизъм, захванат за висяща във въздуха релса. Уорн не беше се возил на въздушно влакче досега и перспективата не го радваше. Вътре се виждаха неколцина души, главно мъже и жени в делово облекло. Разпоредител ги насочи към първия вагон. И той беше безупречно чист. Единствените пътници бяха набит мъж най-отпред и друг — нисък и очилат — на най-задната седалка. Макар влакчето още да не беше напуснало центъра, набитият мъж вече се оглеждаше с интерес и по бледото му лице с дебели вежди личаха нетърпение и възбуда.

Уорн остави Джорджия да седне до прозореца й се настани до нея. Едва бяха седнали, когато прозвуча тих звън и вратите безшумно се затвориха. Вагонът леко се наклони и плавно набра скорост. Добре дошли във въздушно влакче Утопия , произнесе женски глас, който идваше отвсякъде и отникъде. Не беше обичайният тип глас, който Уорн беше чувал по високоговорителите — беше мек и изтънчен, с лек британски акцент._ Пътуването до Нексус ще трае осем минути и тридесет секунди. За вашето удобство и безопасност ви молим да останете по местата си по време на пътуването._

Ярка светлина обля вагона, когато центърът остана зад тях. Напред и отгоре двойни релси плавно се извиваха из тесен каньон от пясъчник. Уорн погледна надолу и едва не вдигна крака от изненада. Онова, което беше взел за твърд под, всъщност представляваше стъклен панел и в момента можеше да наблюдава безпрепятствено от около тридесет метра дъното на скалистия каньон. Той пое дълбоко дъх и отмести поглед.

— Супер! — каза Джорджия.

Каньонът, през който преминаваме, е много стара геоложка структура — гладко продължи гласът. — По ръба му можете да видите хвойна, пелин и испански бор, характерни за високите пустинни области.

— Можете ли да повярвате? — прошепна в ухото му някакъв глас.

Уорн се обърна и видя, че въпреки нареждането да останат седнали набитият мъж беше минал назад, за да седне срещу тях. Носеше яркооранжева риза на цветя, имаше бляскави черни очи и усмивка, която изглеждаше твърде голяма за лицето му. И той като Уорн стискаше малък плик в ръка.