Линкольн Чайлд - Утопияленд

Зад кулисите на обиколката беше съвсем различно. Въздухът беше влажен, отгоре се чуваше нетърпеливо потропване на дъжд. Имаше метална пътека, чиито перила бяха хлъзгави, а през скарата на пода се процеждаше вода. Уорн се взря в тъмнината, за да се ориентира. Докато гледаше нагоре и върху лицето му капеше вода, той дочу тих глас в главата си. Това не е нормално поведение, приятелю , казваше гласът. Какво всъщност можеш да направиш? Защо просто не изчакаш отвън? Тя ще излезе след няколко минути.

Но той не му обърна внимание. Разумно или не, искаше да бъде с дъщеря си веднага. За всеки случай.

Продължи по пътеката, която се издигаше в широка спирала. Отдясно покрай вътрешния ръб на спиралата имаше безкрайна стена от тъмно стъкло, а вляво — редици компютри, тежка хидравлика и сложна мрежа от тръби, която изчезваше в мрака над главата му.

Продължи да се изкачва, чувствайки се все по-объркан. Къде бяха капсулите? Те трябваше да се издигат през космоса към кораба майка, нали? И все пак корабът майка беше долу, а трасето на обиколката сякаш се спускаше отгоре. Това беше нелепо, конструкцията сякаш беше обърната наопаки. Възможно ли беше да се е объркал и да се движи в погрешна посока? Както и да е, след няколко минути Джорджия щеше да излезе от обиколката, а той все още щеше да се катери напразно. Тихият глас отново се обади, този път по-силно. Може би трябваше да се върне и да изчака Джорджия да се появи, да намери Тери, да й обясни какво е станало. Той забави ход, после спря и се подпря на хлъзгавите перила, обхванат от нерешителност.

И тогава забеляза няколко стъпала по-нагоре нещо, което приличаше на процеп в тъмната стена — сводест тесен отвор, който светеше с бледожълта светлина. Тънки струйки вода се стичаха от него. Доближи се и надникна вътре.

С рев и вой нещо изскочи от мрака и увисна на два метра от Уорн.

Той отскочи обратно на пътеката. Докато осъзнае, че е видял капсула, пълна с усмихнати лица, тя се спусна надолу и изчезна.

Уорн се изкачи нагоре по пътеката и внимателно се взря през отвора. Пред него, зад тъмната стена, се виждаше звездно небе. До входа имаше тясна платформа със страна от около половин метър. Беше боядисана в черно и почти невидима на фона на бързодвижещото се звездно небе. Беше заградена с перила, също черни.

Уорн изчака един миг, после пое дълбоко дъх, мина през отвора и стъпи на платформата.

Сякаш беше излязъл в космическото пространство. Беше заобиколен от звезди, безбройни и неизмеримо далечни, които като вихрушка се спускаха под краката му. За миг илюзията беше толкова пълна, че той затвори очи и леко се олюля, стискайки силно парапета. Едва усещаше, че водата се просмуква през дрехите му. Чакаше, дишаше бавно и се бореше със световъртежа, съсредоточен в успокояващата твърдост на перилата. Изчака още миг, после отвори очи, примигвайки от дъжда.

Постепенно започна да разбира какво вижда. Стоеше на върха на платформа откъм вътрешния ръб на огромен кух цилиндър. Извитата му повърхност беше огледална, отразяваше многократно безбройните летящи звезди и създаваше реалистично чувство за перспектива.

Над него се чу бучене, което бързо премина в рев. Погледна нагоре и видя друга капсула, която се спускаше под остър ъгъл през дъжда. Изглежда летеше право към него и той отскочи към ниския отвор. Но после тя зави, забави ход и спря до платформата. Ревът премина във вой, когато противно на всякаква логика дъждът рязко промени посоката си. Движението на звездите по огледалната стена се забави и накрая те увиснаха неподвижно в пространството. В капсулата имаше семейство от пет души с щастливото замаяно изражение, което беше видял и по лицата на предишните посетители. Те стискаха коланите, които минаваха през раменете и скутовете им, сякаш се бояха да не изскочат от местата си.

— Внимание — дочу се глас от високоговорителя в капсулата. — Имаме разрешение да се доближим до кораба майка. Започваме подготовка за скачване.

Едно от децата се огледа и видя Уорн. За миг го загледа, сякаш не вярваше на очите си, после смушка майка си и го посочи.

Отначало жената не го видя. После изражението й премина от учудване към ужас. В този миг отново се чу рев и капсулата отскочи на път към крайната си дестинация.

Уорн наблюдаваше как изчезва и в този миг звездите около него отново се завъртяха. Както всичко останало в обиколката, очевидно платформата беше предназначена, за да подсили илюзията и реалността на сюжета. Без съмнение всеки наблюдател тук би трябвало да бъде облечен в черно, за да не го виждат посетителите от капсулите.