Линкольн Чайлд - Утопияленд

— Няма да те лъжа, Андрю, бяхте на косъм. Някакъв експлозив е бил прикачен към централната ос на атракцията. Тази ос е от огромно значение за структурната цялост на съоръжението. Ако се беше счупила, капсулите щяха да се откъснат и да паднат на земята. Но са направили грешка при поставянето на устройството. Една подпорна греда оцеля и не позволи на оста да се пречупи. Това ни позволи да евакуираме посетителите.

Грешка! За миг Уорн почувства нещо като облекчение. Които и да бяха, престъпниците все пак не бяха безгрешни. А щом се случи веднъж, може да сгрешат и втори път.

Сара кимна към леглото.

— Как е Джорджия?

— Малко зашеметена. Лекарят каза, че ще се оправи. Тя е смело момиче.

За миг Сара се загледа в нея, протегна ръка и докосна челото й.

Уорн проследи движението й и за пръв път, откакто беше влязла, погледна Сара. На гордото й лице имаше израз, който никога не беше виждал — на болка, дори уязвимост. Той си спомни последния им разговор в кабинета й и внезапно осъзна, че досега тя никога не беше го молила за помощ. Този парк е всичко за нея , осъзна Андрю, докато я наблюдаваше. Също както Джорджия е всичко за мен.

Прониза го внезапен пристъп на гняв към онези, които бяха направили това и бяха наранили любимите му хора.

— Какво мога да направя? — попита той. — Когато бяхме в кабинета ти, ме помоли за помощ. Искам да ти помогна, стига да мога.

Тя се поколеба.

— Сигурен ли си?

Уорн кимна.

След миг Сара вдигна ръка от челото на момичето.

— Предупредиха ни да не се обаждаме на полицията. Не знаем какво са пипали и какво не. Сред персонала има поне един техен човек, но не знаем кой е. Известно ни е само, че Метанет е била използвана, за да се хакне командният код на някои от роботите.

— Не можете ли да евакуирате парка?

— Сложили са експлозиви на въздушното влакче. Казаха ни, че наблюдават и аварийните изходи.

— Знаеш ли защо са сложили онзи заряд в Уотърдарк?

Болката върху лицето на Сара се усили.

— Ние… Аз ги подцених. Уредихме да им предадем технологията на Люпилнята, но планирахме да проследим водача им Джон Доу, когато вземе диска. Той побесня. — Тя бръкна в джоба си и извади пликче с половин дузина сребристи парченца. Остави го на ръба на леглото с горчива усмивка. — Един охранител беше убит в схватка и това е всичко, което остана от диска със записа. Уотърдарк беше наказанието. Сега очаквам отново да ми се обадят, за да уговорим предаването на нов диск.

Тя се взря в очите му.

— И какво мога да направя аз? — повтори Уорн след миг.

— Да използваш Метанет, за да разбереш кои роботи са били засегнати и как… Всяка информация ще ни бъде от полза. Ако знаем какво точно са направили, можем да предвидим следващия им ход и да бъдем подготвени. — Тя сведе очи. — Да се надяваме, че няма да се стигне до това.

Настъпи кратко мълчание.

— Ще направя каквото мога. Стига да… — Той посочи към леглото.

— Лично ще се погрижа да наглеждат Джорджия. Екипи от охраната проверяват някои от районите — Медицинския център, ВИП зоните — за следи от чужда намеса. Тук тя е в по-голяма безопасност, отколкото където и да било в парка. — Сара снижи глас. — Има още нещо, което трябва да знаеш.

— И какво е то?

— Тереза Бонифацио е в списъка с възможните заподозрени.

— Тери? — недоверчиво попита Уорн.

— Аз също не вярвам, но само шепа хора имат способностите и необходимия достъп, за да направят това. Тя е една от тях. Имай го предвид. И още нещо. Помниш ли как от кабинета ми проследихме Джорджия? Забелязах, че някой издирва и теб.

— Мен ли? — Уорн почувства изненада, последвана от неприятен пристъп на страх. — Защо?

— Нямам представа. Но бъди внимателен. Може би е по-добре да свалиш значката си. Ще накарам някого да я изхвърли извън парка.

Уорн погледна към ревера си, но там нямаше нищо.

— Няма я. Предполагам, че е паднала при инцидента.

— Още по-добре. Ако някой от персонала те спре, покажи пропуска си и му кажи да ми се обади.

Завесата отново се разтвори и влезе мъж с бяла престилка.

— А, Сара — каза той. — Казаха ми, че ще те намеря тук.

— Доктор Финч — тя кимна. — Какво е положението?

— Много по-добро, отколкото можеше да бъде, слава богу! Било е чудо, че подпората се е заклещила за оста. Иначе щеше да ни трябва ешелон от ковчези. В момента имаме две дузини пострадали, като най-тежкият случай е момче с два счупени крака.

Устните на Сара се изпънаха в права линия.