Линкольн Чайлд - Утопияленд

Мълчаливо отстъпи назад.

— Благодаря, сър! — каза служителят и се обърна към следващата група, приканвайки я напред — двойка дебелаци с едно дете. Бащата заплашително погледна Уорн.

Разпоредителят се обърна към контролното табло и натисна един бутон. Люкът се плъзна встрани сред свистенето на изпуснатия въздух.

Уорн се взря в отвора, после внезапно притича покрай служителя и се шмугна през люка.

Вътре беше хладно. Синкавата светлина беше слаба. Около него се чуваше тихо боботене, като от огромни турбини. Очакваше го празна капсула, ниска и с овални очертания, която стоеше на крака без някаква друга подпора. Имаше пластмасови прозорци вместо покрив. На задната стена на въздушния шлюз имаше здрава кръгла врата, залостена с тежки метални резета и малко прозорче от дебело стъкло в средата. През него Уорн видя как жената с двете деца се качват в своята капсула. Усмихваха се. Дочу слабо гласа, който звучеше по високоговорителите в капсулата: „Моля пазете тишина и не се движете. Колкото по-малко се движите, толкова по-малък е шансът надзирателите от Уотърдарк да вдигнат тревога. Щом напуснем затвора, ще се издигнем към кораба майка. Гравитацията ще намалее и ще бъдете в безтегловност. Това е естествено. Нормалната гравитация автоматично ще се възстанови, когато кацнем в кораба майка…“.

Уорн осъзна, че няма начин да настигне Джорджия. Дори ако някак успееше да се качи на очакващата го капсула, това нямаше да му помогне.

Обърна се и изтича обратно през люка също толкова бързо, колкото беше влязъл. Дочу възбудени възгласи. Мъжът говореше по радиостанция:

— Кула, тук товарен шлюз две. Имаме 511, повтарям 511 на товарната площадка.

Уорн не му обърна внимание. Притича покрай опашката и се отправи към изхода, накъдето по-рано го беше насочил служителят. Проби си път през тълпите на Космодрума към малката холограма, на която пишеше „Кацане на кораба майка“. Тери не се виждаше никъде.

Рампата за слизане беше гол безличен коридор с тапицирани в сиво-синьо стени, под и таван. Размина се с малка група възбудени посетители, които се усмихваха и бъбреха щастливо, и продължи по коридора, който плавно се извиваше към портал от опушен метал. Той се разтвори, за да пропусне друга група, и Уорн се промъкна навътре.

Това беше корабът майка — голяма контролна стая с нисък таван, в която примигваха множество светлинки. По долната част на едната стена минаваше голяма тръба от опушено стъкло. Почти цялото вертикално пространство беше изпълнено с футуристична на вид електроника.

С рязко свистене една капсула се появи от стъклената тръба и спря на къса платформа. По прозорците и капака на мотора й се стичаше вода. Единствената разпоредителка се приближи и вдигна визьора на шлема си.

— Добре дошли на кораба майка „Калистам“! — каза тя, докато отключваше и отваряше плъзгащата се вратичка отстрани на капсулата. — Поздравявам ви с бягството от Уотърдарк.

— Велика обиколка! — каза около дванадесетгодишно дете, изскочи от капсулата и се огледа. Ръцете му бяха влажни, очите му блестяха. — Може ли да я направим още веднъж?

— Това с ниската гравитация е страхотно — обади се баща му. — Как го правите?

— Няма нищо за правене — каза жената, придържайки се към ролята си. — Безтегловността е част от космическите пътешествия. Но сега корабът майка каца на Космодрума и ще усетите, че гравитацията тук стопроцентово отговаря на земната.

— Чух, че са купили технологията от НАСА — обади се момчето.

Служителката се обърна, за да отвори външния портал и да изпрати семейството навън. Тогава видя Уорн.

— Не можете да влезете оттук, сър — каза тя.

— Къде е входът за техниците? — попита той.

Жената присви очи.

— Не разбирам.

Докато говореше, очите й издайнически се отправиха към стената зад рамото на Уорн.

Той веднага се обърна и изтича през контролната стая нататък. Стената представляваше солидна маса от фалшива технология — телеметрични устройства, криогенни монитори, уреди за регулиране на температурата и налягането. Уорн разочаровано прокара ръце по тях.

Разпоредителката се приближи.

— Сър, моля ви, напуснете — каза тя.

Уорн различи слабо правоъгълно очертание между апаратурата, сложи ръце на ръбовете му и натисна. Масивна плоскост с размерите на врата хлътна навътре, разкривайки тъмен коридор. Той се мушна вътре и затвори вратата след себе си, заглушавайки протестите на служителката.