Линкольн Чайлд - Утопияленд

Но следващите изненади изобщо не бяха приятни.

А последното разкритие, предателството на Барксдейл, я беше зашеметило. Още не можеше да повярва. Дали няма да се окаже някаква ужасна грешка? Би ли могъл Уорн толкова сериозно да сгреши в преценката си?

Двойните врати на Медицинския център бяха затворени, зад матовите им прозорци блестяха ярки светлини. Когато наближи, Тери забави ход.

Ами сега? Каквато и да беше истината за Барксдейл, тя беше видяла битката в Концентратора и сака с амуниции. А сега беше тръгнала за Медицинския център като доброволец в битка. Разбира се, нека ти помогна… Да спасим едно глезено хлапе от банда наемници. Браво, Тери!

Тя отблъсна тази мисъл. Шансът някой да тръгне да преследва четиринадесетгодишно момиче беше едно на хиляда. Дори ако знаеха за съществуването й — а те не знаеха — имаха по-важна работа. Тя просто щеше да се погрижи за всеки случай. Заради Андрю.

Пое дълбоко дъх и отвори вратите.

Тери беше идвала в Медицинския център веднъж за инжекция против грип и друг път, когато беше изпуснала един електромотор върху крака си. Тук винаги беше почти пусто. Сградата беше квадратна. Двата централни коридора се пресичаха като гигантски плюс. Представяше си съвсем ясно онова, което щеше да види — половин дузина сестри стажантки, които си нямат друга работа и веднага ще поискат да разберат какво търси тя там. Но докато минаваше покрай вратите, установи нещо съвсем различно. Една-единствена сестра стоеше на рецепцията — открито пространство от лявата страна на мястото, където се пресичаха двата коридора — и трескаво се опитваше да закрепи по един телефон на всяко рамо, докато драскаше бележки. Другите сестри тичаха напред-назад, бутайки колички или разнасяйки лекарства.

Тери тръгна към стаята на сестрите, оглеждайки се любопитно. Сега към нея приближаваха група лекари, които бързо разговаряха, събрали глави. Докато се разминаваха, Тери наостри слух, за да чуе за какво става дума. Изглежда на някоя от опасните атракции в Калисто се беше случил инцидент. Съобщаваха за много жертви и отделението за изгаряния беше вдигнато под тревога.

Тери почувства как я побиха тръпки. Стига вече…

Съзря двама души от охраната, които стояха срещу стаята на сестрите и тихо разговаряха.

Забави ход и се замисли. Можеше да постъпи по два начина. Първият беше да бъде честна и открита. Да отиде при някоя сестра или при охранителите и да каже: „Здравейте, аз съм Тери Бонифацио от Информационни технологии. Имате ли тук пациентка на име Джорджия Уорн? Не сме сигурни, че ще бъде в безопасност, и баща й иска да я скрия някъде, затова…“.

Тя отхвърли тази възможност, без да я разиграва по-нататък. Ще трябва да опита по другия начин.

Тръгна напред и колкото можеше по-небрежно взе от подноса на рецепцията карта. Все още беше с бялата си престилка, която би могла да мине за лекарска. Приглаждайки реверите на шията си, за да се вижда ясно картата й, тя тръгна към пресечната точка на коридорите. Пред нея се намираха операционните и реанимацията. Вдясно бяха стаите за прегледи и лабораториите. Отляво — стаите за почивка и барчето. А покрай стените на напречния коридор се намираха кабинките за пациентите, чиито завеси бяха дръпнати, за да виждат леглата и столовете. Санитари оправяха няколко от тях, сякаш очакваха много пострадали. Сигурно беше така.

Тя мислеше бързо, без да обръща внимание на бясното биене на сърцето си. Уорн беше казал, че Джорджия не е ранена сериозно, но приспивателното щеше да действа още известно време. Трябваше да е в една от кабинките. Докато наближаваше кръстопътя, Тери отново се огледа, но навсякъде беше празно и завесите бяха дръпнати. Освен в няколко кабинки вляво.

Докато минаваше покрай охранителите, тя погледна към картата и зави вляво по напречния коридор, като се опитваше да се държи непринудено. Пазачите я погледнаха, но не спряха да разговарят.

Тя се насочи към кабинките, чиито завеси бяха пуснати. Бяха три една до друга, леко стърчащи от дясната стена, с плътно спуснати светлосини пердета, които скриваха леглата от поглед. Докато приближаваше, осъзна отчаяно, че и трите бяха пред погледа и на пазачите, и на сестрата на рецепцията. По дяволите , помисли си, няма да се справя . Чувстваше се уязвима, разкрита.

Само с усилие на волята успя да продължи и стигна празното легло преди трите затворени кабинки. Като обърна гръб на спуснатите завеси, остави картата си на леглото и се престори, че поставя апарата за кръвно налягане до леглото. После хвърли тайно поглед към коридорите. Никой не я гледаше и тя се плъзна зад завесата.