Линкольн Чайлд - Утопияленд

Ангъс Пул седеше на бюрото в големия външен офис на Информационни технологии със скръстени ръце и си подсвиркваше жизнерадостен, макар и неритмичен аранжимент на „Удари ми една целувка“. Беше заобиколен от поне тридесет други бюра, на повечето от които имаше хора. На всяко бюро имаше клавиатура и плосък монитор, поставени под един и същ ъгъл. Въпреки големината си стаята изглеждаше тиха и подсвиркването на Пул с лекота надвишаваше тихите разговори, почукването на клавишите, звъненето на телефоните.

На отсрещната стена на стаята имаше двойна зелена врата без прозорец. Над нея имаше надпис, чийто предупредителен текст се четеше дори от мястото на Пул: „Строго ограничен достъп! За да влезете, използвайте скенерите за очи и пръстови отпечатъци“. От другата страна на тези врати се намираха огромните компютри, които бяха мозъкът на Утопия — метрополис от силиций и мед, който управляваше обиколките, роботите, пиротехничните ефекти, холограмите, представленията на живо, наблюдението, работата на казината, електричеството, рециклирането на боклука, противопожарните сензори, въздушното влакче, съоръженията за топла и студена вода и още безброй системи, необходими за функционирането на парка. Изглеждаше нелепо, че такова чудесно място е скрито зад безцветна и безизразна фасада като външния офис.

Докато Пул чакаше, някой стана от близкото бюро и се приближи. Той погледна — жена, бяла, около тридесетте, стройна, висока към един и седемдесет, със зелени очи — всъщност цветни контактни лещи. Той продължи да си подсвирква.

Тя се приближи малко предпазливо, разглеждайки пропуска на Уорн, прикачен на якето му. Очевидно не беше свикнала да вижда външни специалисти в свещените зали на Системи.

— Мога ли да ви помогна, сър?

Пул поклати глава и се усмихна.

— Не, благодаря — каза той. — Вече ми помогнаха. — И продължи да си подсвирква.

Жената го изгледа за миг, после кимна, обърна се и след един последен поглед се върна на бюрото си.

Пул я наблюдаваше как върви. После погледна часовника си. Точно четири часа. Подсвиркването премина в тананикане.

През това време той бързо мислеше. Това беше ужасно неподготвена операция и отнемаше повече време, отколкото беше очаквал. И все пак при създалите се обстоятелства трябваше да свърши работата.

Планът на Уорн — не че според Пул заслужаваше да бъде наречен план — съдържаше няколко дразнещи пропуска. Първо, доказателствата срещу Фред Барксдейл му се струваха косвени и трудни за доказване. Но по-важното беше, че самият Пул нямаше представа къде да намери този човек, нито как изглежда той. За щастие Утопия имаше телефонен указател за вътрешните номера. И за късмет отговориха на обаждането на Пул от празния кабинет в края на близкия коридор още при първото позвъняване. Сега, докато чакаше, очите му се спряха на черно дипломатическо куфарче, скрито под едно празно бюро на няколко метра от него. Той се огледа, слезе от масата, небрежно приближи и сграбчи куфарчето. Щеше да бъде подходящ реквизит.

Нещо се движеше в периферното му зрение и се приближаваше с бързи и целеустремени стъпки. Пул се обърна и видя висок слаб мъж със сини очи и гъста руса коса да минава между бюрата. Идваше откъм зелените врати. Макар че добре ушитото му сако му стоеше безупречно и възелът на вратовръзката му беше идеален, за опитното око на Пул това беше преуспял човек в един много напрегнат ден.

Пул протегна ръка.

— Господин Барксдейл, нали?

Русокосият мъж автоматично се ръкува с него. Ръкостискането му беше сухо и много кратко.

— Да. — Пул разпозна същия британски акцент, който беше чул по телефона. — Извинете ме, но съм доста зает. За какво става дума?

Барксдейл спря рязко, когато забеляза пропуска, прикрепен към сакото на Пул.

— Чакайте малко. По телефона…

— Извинете ме — прекъсна го Пул, — но имате ли нещо против, ако поговорим отвън?

Докато говореше, той леко подхвана Барксдейл за лакътя и го насочи към външната врата — не много силно, за да го бута против волята му, но достатъчно, за да направи съпротивата неучтива. Беше важно да изведе Барксдейл от леговището му на неутрална територия.

Стиснал откраднатото куфарче в другата си ръка, Пул излезе от Информационни технологии в широкия коридор на ниво Б. Барксдейл му позволи да го насочва, явно раздразнен, но без да възрази. Той беше голяма клечка в Утопия и при нормални обстоятелства щеше да вдигне скандал заради това необяснимо прекъсване. Но ако Уорн беше прав — ако Барксдейл беше замесен — не би могъл да рискува да се бави в този момент от играта. Той не беше опитен в тази работа — сигурно беше притеснен и се боеше от неочаквани усложнения. Нямаше избор, освен да върви. И вървеше. Инстинктивният скептицизъм на Пул започна да избледнява.