Питер Мэй - Шахматните фигури

— Как ли ще реагира Джок Макрей, щом види, че му няма колата? — подхвърлих.

— Сигурно целият ще позеленее — рече Уистлър. — А и ще трябва да се прибира пеша до вкъщи.

— Здравата ще загазим.

— Нищо подобно — отвърна той с почти налудничава усмивка, тръскайки глава като мокър пес. — Откъде ще разбере, че сме били ние? Нито аз ще му кажа, нито ти.

Просто бъди благодарен, че е решил да паркира там и че си държи буксирно въже в багажника.

Щом стигнахме у тях, съблякохме мокрите дрехи, а Уистлър ги просна да съхнат пред буйно ревящия огън от торфени чимове и сложи чайника. Когато се преоблече, разпознах ризата, подарена от леля ми.

— Идвам след малко — каза и излезе навън.

Чух го да пали отново джипа и да отпрашва нанякъде. Всъщност мина половин час, преди да се появи отново. Аз седях сгушен пред огнището, греейки длани около втората си чаша горещ чай.

— Имам нещо, което ще те стопли по-добре. — Той изчезна в една задна стаичка и се върна с полупразна бутилка уиски, от която добави щедро количество в чая ми. — Централно парно. Баща ми мисли, че не знам къде го крие. — После отиде да върне бутилката обратно на мястото й.

— Ти няма ли да си сипеш? — погледнах го учудено.

— Не. Знам ли какво имам в гените. Не искам да свърша като него.

Дълго мълчах, преди да отпия първата глътка.

— Днес ти ми спаси живота, Уистлър.

А той само сви рамене.

— Това ми е работата, Фин.

По-късно научих, че Джок Макрей едва не получил удар, откривайки липсата на своя ленд роувър. След дългата разходка до селото под дъжда се отбил в първата къща и телефонирал в полицията, за да съобщи за кражбата. За всеобщо удивление колата била открита малко по-късно, паркирана пред собствения му дом. Никой така и не успя да разбули мистерията.

— Маршели каза, че може да те открия тук.

Фин се обърна сепнато при звука на гласа, за да завари пред себе си Джордж Гън. Колата на сержанта се виждаше край пътя, паркирана недалеч от къщата, където Фин бе отрасъл. Вятърът му бе попречил да чуе приближаването й. Той се изправи и се ръкува с новодошлия.

Гън носеше бяла риза, тъмна вратовръзка, плющяща на вятъра, и черно, разкопчано яке с подплата. Въздългите панталони се диплеха над излъсканите до блясък черни обувки. Появата му тук, прекъснала уединените размисли на Фин, не изглеждаше да вещае нищо добро.

— Как мина аутопсията?

Гън направи физиономия.

— Не беше за хора със слаби нерви. А и не смятам, че хвърли особена светлина върху обстоятелствата или причините за смъртта. — Той си пое шумно дъх. — Но началствата вече пристигнаха от Инвърнес. И възнамеряват да я разследват като убийство.

Фин кимна.

— Авангардът на четвъртата власт също е вече тук. Журналистите се изсипаха с първия сутрешен полет. Един господ знае откъде надушват тези неща, но като се има предвид музикалната слава на Роди Макензи и начинът на изчезването му, си представям, че през следващите дни няма да има отърване от тях. А и повечето навярно ще искат да се срещнат с теб — човека, който го е открил.

— Тогава ще направя каквото мога, за да не им се мяркам пред очите, Джордж — усмихна се мрачно Фин.

— Да, добра идея. — Гън потърка замислено брадичка. — Впрочем успя ли да си поговориш с оня твой приятел? — Въпросът прозвуча небрежно подхвърлен, но Фин знаеше, че това е само привидно.

— Кой, Уистлър?

— Да, същият. Джон Ангъс Макаскил.

— Не, не съм го виждал. — Фин се поколеба. — Защо, има ли проблем?

— Главният инспектор иска да си поприказва с него.

— За какво?

— Както ти казах и вчера, трябват ни показанията му. Във връзка с откриването на самолета. — Той направи пауза. — Освен това е познавал жертвата.

— Аз също.

— Да, но ти не си изчезнал.

Фин смръщи вежди.

— А Уистлър да не би да е?

— Поне изглежда, че няма желание да бъде открит. Предполагам, че вчера си отишъл да го потърсиш?

— Да.

— Ние също пратихме днес човек да го доведе. Но той не си е у дома си, нито изглежда е прекарал нощта там. Случайно да имаш представа къде може да бъде?

— Никаква, Джордж. Уистлър е волна душа. Ходи където му се прииска. Нищо чудно да е преспал в някоя кошара, скърбейки за Роди.

Гън издаде напред долната си устна.

— Имаме индикации, че между Уистлър Макаскил и Роди Макензи са съществували определени разногласия.

Фин едва не се изсмя.

— Ако някой смята, че Уистлър има връзка с убийството на Роди, значи е на погрешна следа. Той бе също толкова разстроен при откриването на тялото, колкото и аз.