Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

Щом всичко утихна, се промъкна в салона и тръгна към стаята ѝ. Неговият чичо му бе дал шперц от всички врати в Декагона, но Морису го запази в тайна от другите. Използва го, за да влезе в спалнята ѝ, тихо пристъпи към леглото, за да не я събуди, бързо уви кордата около врата ѝ и дръпна с цялата си сила.

Очите на Орци широко се отвориха, сякаш щяха да изскочат от орбитите си. Лицето ѝ изгуби цвета си преди очите. Изведнъж момичето спря да се съпротивлява, отпусна се и пое въздух за последен път. Морису оправи леглото ѝ, защото всъщност му беше мъчно за нея, и се опита да свали пръстена от ръката ѝ. Искаше да го запази като спомен от Чиори, но в същото време се страхуваше, че някой може да разчете инициалите от вътрешната му страна. Пръстите на Орци бяха подути, вероятно не бе свикнала с климата на острова, и Морису не успя за го извади. Докато пръстенът се намираше на пръста ѝ, никой не можеше да види инициалите, но младежът не можеше просто да изостави с лека ръка скъпия спомен от Чиори. Реши да приложи груба сила и да вземе цялата ръка. Ако бе отсякъл само безименния пръст, щеше да насочи вниманието на всички към пръстена, а и отрязването на ръката от китката надолу щеше да привлече мисълта на останалите към трагедията на Цуноджима миналата година. Алюзията щеше да предизвика интересни реакции, а шестимата неминуемо щяха да свържат случилото се с Накамура Сейджи.

За целта използва нож от предварително приготвения в раницата си арсенал и с много усилия успя да отреже ръката и временно да я зарови зад къщата. След като приключеше с всичко, щеше да я изкопае и да вземе пръстена.

За да пусне в употреба идеята, че някой е влязъл отвън и е извършил убийството, Морису отключи вратата и прозореца. Остана последната подробност. Извади табелката с надпис Първата жертва от чекмеджето в кухнята и я залепи на вратата.

Следобеда на предишния ден, 27 март, беше сложил цианид върху червилото на Агата. Табелките вече бяха излезли на сцената, но никой не им обърна сериозно внимание, така че намери време и възможност да се промъкне в стаята ѝ. Прецени, че капанът с червилото щеше да даде резултат известно време след откриването на тялото на Орци, но това не го тревожеше. Понеже бързаше, успя да сложи отровата само на едното червило. Това беше причината избухването на бомбата му да се забави повече от предвиденото.

Следващата в плана му беше чашата с единайсет ъгъла. Морису откри наличието ѝ вечерта, когато всички пристигнаха на острова. Направи го случайно, но веднага съобрази, че може да я използва.

Сутринта на втория ден, след като остави табелките, младежът взе чашата със себе си в стаята. В шкафа имаше още, не беше проблем да я замени с някоя от резервните.

Отровата, която носеше, беше открадната от лабораторията във факултета по природни науки. Цианкалий и арсеник. Избра да сложи арсеник, защото нямаше мирис и цвят. На третия ден по някое време преди вечерята успя да размени отровната чаша с една от шестте на кухненския плот. Никой не го видя, защото всички все още бяха в шок. Вероятността чашата да попадне в него беше едно на шест, но ако това се случеше, просто нямаше да изпие кафето. Планът му обаче се оказа излишен и Кар стана Втората жертва. Умря пред очите му и гибелта му се стори много по-ужасна от смъртта на Орци. Беше извършил чудовищно престъпление. Тази истина накара сърцето му болезнено да се свие, но нямаше връщане назад. Трябваше да затвори раната в душата си и да довърши кървавото дело.

Групата остана в салона дълго, но преди разсъмване най-после всички се разотидоха по стаите си. Морису ги изчака да заспят, вмъкна се в спалнята на Кар, отряза лявата му ръка и я хвърли във ваната. Така щеше да подхрани допълнително алюзията с предишното престъпление и да прикрие истинската причина за отрязването на ръката на Орци. После взе табелката с надпис Втората жертва и я залепи на вратата.

От там се отправи към развалините на Синята къща. В главата му отекваха думите на Елъри, преди Кар да падне на пода. „Някъде тук трябва да има подземна стая.“ Чичо му бе споменал за подобно помещение и Морису го откри. Сред боклуците вътре скри тубите с бензин и другите необходими за лодката неща.

Елъри подозираше, че убиецът може да се спотайва в подземието. Беше ясно, че ще отиде да разгледа мястото. Морису поръси пода с борови иглички и остави следи върху тях, за да го наведе на мисълта, че някой често минава от там. Взе малко корда от макарата на въдицата, която принадлежеше на По, и я опъна през каменните стъпала. Предположи, че на следващия ден Елъри ще дойде до скривалището и ще се спъне в нея.