Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

„Ах, Елъри, ах, глупако!“

Всъщност Елъри имаше много остър ум. От друга страна, беше невероятно нехаен и глупав. Морису си помисли, че почетната титла Детективът не приляга на човек, който се хвърля в подозрителна подземна стая, без да вземе предпазни мерки. Елъри се размина само с навехнат глезен и без сериозни рани. Дори да се бе надявал на смъртоносен изход, Морису все пак не се надяваше да увеличи броя на труповете с толкова детинска игра.

Неочакваният момент настъпи с червилото на Агата. Морису следеше какъв грим си слага и установи, че тя използва червило в друг нюанс, не онова, което бе напоил с отрова. Щеше да изчака още един ден и ако нямаше резултат, щеше да вземе мерки.

Сериозно се разтревожи, когато По предложи да претърсят всички стаи. Естествено, беше предвидил подобно развитие на нещата. Скри табелките, лепилото и ножа в храстите отвън и зарови покритите с кръв дрехи, които носеше, докато режеше двете ръце. Тубите с бензин се намираха в подземието, а отровата носеше в себе си, защото не вярваше, че ще започнат да претърсват наред всички присъстващи. Единственото в стаята, което можеше да го издаде, беше непромокаемият костюм, но реши, че ще съумее да измисли някакво извинение.

Онова, което определено не искаше другите да открият, беше състоянието на спалнята му. Можеше да им замаже очите, като каже, че е взел най-лошата, защото е организатор и се чувства отговорен за комфорта на гостите си, но беше по-добре изобщо да не разбират. Ето защо възрази срещу предложението на По стаите да бъдат претърсени.

Същата вечер всички си легнаха по-рано заради истеричната криза на Агата. Не мислеше да напуска острова, но и не желаеше да прекара цяла нощ в бездействие. Ако успееше да стигне до град 0. и да се срещне с Каваминами, алибито му щеше да е желязно.

Състоянието му обаче наистина се бе влошило. Облачното небе го разтревожи, но по радиото обявиха, че вероятността за валежи е малка и морето ще бъде спокойно. Реши да се върне в град О., както бе направил предишните нощи. Първо се прибра у дома, сложи платното в багажника на мотора, за да изглежда така, сякаш току-що се е върнал от Кунидзаки, и чак тогава се отправи към Каваминами.

5.

През нощта падна лек дъждец, който обаче не можа да обърка плановете му и на сутринта на петия ден, 30 март, Морису успя да се върне на острова малко преди небето да започне да просветлява.

Наближи каменистия бряг, спря мотора на лодката и достигна сушата с гребане. Вече бе завързал лодката и я дърпаше към брега, когато се случи непредвиден инцидент. Стори му се, че чува вик. Усети, че е наблюдаван, и вдигна поглед. Застанал по средата на каменната стълба, Льору го гледаше изплашено.

„Видя ме. Трябва да го убия“, помисли си на мига Морису.

Нямаше време да се чуди какво прави кроткият Льору сам на брега. Може би бе видял въжето около скалата и бе решил, че е подозрително, или пък бе дошъл да провери какво става. Така или иначе, Льору го бе видял. Сигурно още не разбираше какво точно се случва, но, в крайна сметка, щеше да намести парченцата.

Морису грабна най-близкия камък и хукна след Льору.

Трепереше от страх, ала Льору беше още по-зле. Опита се да избяга, но краката му се заплетоха и дистанцията между тях се скъси за нула време. Льору извика за помощ към Декагона, ала Морису вече го бе настигнал и запрати камъка в главата му. Оръжието достигна целта си с тъп звук и Льору падна напред. Морису отново вдигна камъка и се прицели във вече образувалата се рана на главата му. Удари веднъж, втори път, трети…

След като се увери, че е мъртъв, Морису побърза да се върне на каменистия бряг. Забеляза отпечатъците от обувките си, но беше толкова изплашен, че не можеше да разсъждава хладнокръвно. Страхуваше се, че някой може да е чул виковете на Льору и да се появи всеки момент.

Набързо провери дали отпечатъците му имат някакви особени белези, но не забеляза нищо, което би могло да уличи с категоричност когото и да било от тях. Тук нямаше полиция и криминолози, значи всичко щеше да е наред. Тогава забрави за проблема.

Сега всичките му страхове бяха съсредоточени върху възможността някой да се е събудил и да се появи на стъпалата. Ако видеха лодката, всичко щеше да се разбере. Морису я забута към залива, далеч от каменистия бряг. Кеят беше висок и имаше достатъчно място да я скрие. Завлече лодката до там и спря за момент да обмисли ситуацията. Никой не се появи. Имаше късмет.

Морису се качи на кея, пусна лодката и я скри в рибарската барака наблизо. Беше рисковано, но щеше да е много по-опасно, ако се върнеше назад към каменистия бряг. Стигна до Декагона по суша и окачи табелката Третата жертва на вратата на Льору. После се прибра в стаята си, мушна се в спалния чувал и успя да поспи.