Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

Към полунощ телефонът най-после звънна и двамата с Шимада Кийоши се качиха до стаята му.

Каваминами бе захапал въдицата, както и очакваше. Разказа му, че е ходил до дома на Накамура Коджиро. Морису почувства леко безпокойство от присъствието на Шимада — мъжа, с когото Каваминами се бе запознал в Канава. Помисли си, че е добре да има повече свидетели, но не му беше приятно някой да се бърка в работите му. Молбата им да се присъедини към детективската им игра беше нещо, на което се бе надявал.

За негов късмет, вниманието на двамата бе насочено не към ставащото в момента, а към миналото. Можеше да бъде спокоен, че няма да тръгнат към острова, за да предупредят членовете на Клуба. За да ги впечатли, Морису използва фразата „детектив в креслото“ и се съгласи да вземе участие в разследването им. Каза им, че утре отново ще ходи до Кунидзаки и ги помоли да му се обадят вечерта. Предложи им да посетят Йошикава Масако в Аджими, за да ги държи далеч от ставащото на Цуноджима.

Когато двамата си тръгнаха, Морису си легна и успя да поспи малко. Преди разсъмване се върна с мотора на нос Ж., отвърза лодката и отплава за острова. Когато влезе в Декагона и се увери, че салонът е празен, подреди табелките на масата.

За какво му бяха тези табелки?

Дали не искаше да покаже на грешниците какво означава да си жертва? Или странно чувство на дълг го подтикваше да мисли, че няма да е справедливо, ако не обяви „наказанието им“ предварително? Ами ако беше просто ирония? Отговорът, до който бе достигнало изкривеното му съзнание, вероятно включваше всичко това.

През втората нощ успя да се прибере в стаята си още по-рано. Когато напускаше салона, с Кар си размениха остри реплики, но Морису побърза да се измъкне от салона.

Дехидратацията все повече влошаваше състоянието му. Преди да се преоблече, изпи до капка цялата кана с вода, която Агата му бе дала заедно с лекарството. След третия ден не планираше да се връща на сушата. Трябваше да възстанови водния баланс и здравето си колкото се може по-бързо.

Пътуването от Цуноджима до град О. беше по-трудно от предишната вечер. През ума му неведнъж минаваше мисълта да зареже всичко. Сега, като се връщаше мислено назад, за него беше истинска загадка къде в изнемощялото му тяло се бе побрала цялата тази енергия.

След като се върна в дома си, първата му мисъл беше да навакса с водата и дори когато Каваминами и Шимада дойдоха и започнаха да обсъждат случая, продължи да пие. Изгълта четири чаши чай, обяви, че се оттегля от разследването, и убеди двамата гости, че е безсмислено повече да го посещават.

На другия ден Морису нямаше намерение да се връща на сушата и въпреки че бе поел ролята на „детектива в креслото“, сега изрази презрение към плана им. Острият тон, който използва срещу Шимада, всъщност отразяваше истинското му отношение към работата им. Когато разбра, че двамата се ровят около смъртта на Чиори, направо побесня.

Както и предишния ден, Морису се върна на острова преди разсъмване, влезе в стаята си в Декагона, легна в спалния чувал и се опита да потисне насъбралия се в сърцето му гняв.

4.

Причините да избере Орци за Първата жертва бяха няколко. Преди всичко прояви милосърдие. Тя щеше да бъде пощадена от жестокото състояние на страх и паника, което щеше да настъпи сред останалите по-нататък.

Орци беше добра приятелка на Чиори. Нещо в това момиче, което никога не гледаше околните в очите, силно му напомняше за неговата любима. Не вярваше, че Орци има вина за убийството ѝ. Беше убеден, че просто е била странична наблюдателка, но това не означаваше, че трябва да я изключи от наказанието.

Друга важна причина да я избере беше златният пръстен на лявата ѝ ръка. До онзи момент не бе виждал Орци с пръстен. Именно затова го забеляза. Беше пръстенът, който бе подарил на Чиори за рождения ѝ ден. Спомни си пълните със сълзи очи на Орци по време на погребението. Вероятно ѝ бяха дали пръстена за спомен от приятелката ѝ.

Щом Орци беше толкова близка довереница на Чиори, сигурно знаеше, че е родена на Цуноджима. Може дори да е подозирала, че той и Чиори имат връзка. От вътрешната страна на пръстена бяха гравирани техните инициали: „КМ&ЧК“. Дори и да не беше разбрала за чувствата им от приятелката си, щеше да се досети от надписа, особено след като започнеха убийствата. Тогава имаше голяма вероятност да разгадае мотива и да идентифицира убиеца.

Ето защо я уби първа. Нямаше друг избор.