Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

Чичо му използваше гумената лодка за риболов. Морису я откри в склада му в дъното на гаража и тайно я изнесе. Чичо му ходеше за риба само през лятото и есента, затова племенникът му не се страхуваше, че ще разкрие липсата ѝ.

Много малко хора плаваха до другата страна на нос Ж. дори и през деня. Морису достигна безпрепятствено до брега, скри лодката и цилиндъра в храстите, изчака малко и върна колата на чичо си. Излъга го, че тази вечер се връща в град 0. и утре отново ще ходи до Кунидзаки. Всъщност отиде до град 0., взе мотора си и през нощта отново пое към нос Ж.

Разстоянието от град О. до нос Ж. беше деветдесет минути с кола, но ако пътуваш с мотор 250 SS през нощта, ти отнема по-малко от час. Ако си свикнал да караш извън пътя, можеш да пресечеш нивите и храсталаците. Морису остави мотора край брега и го покри с кафяв брезент, за да не се вижда. После извади скритата лодка и облече водолазния костюм. С помощта на луната и светлината от фара на носа една дълга сянка пое през морето към остров Цуноджима.

Вятърът не духаше силно, но беше ужасно студено и видимостта през нощта се влошаваше. Младежът няколко пъти бе излизал с лодката и знаеше как да я управлява, но заради здравословното му състояние пътуването се оказа много по-трудно, отколкото бе очаквал. Чувстваше се зле, защото от вчера не бе пил вода. Планът му налагаше да се въздържа от утоляване на жаждата си. Разстоянието от нос Ж. до Цуноджима му отне трийсет минути.

Най-сетне стигна до каменистия бряг и първата му мисъл беше къде да скрие лодката. Сгъна я и я завърза с въже заедно с въздушния компресор и мотора, които предварително бе увил във водоустойчив плат и пъхнал в найлонова торба. После потопи пакета във водата между скалите, където нямаше да бъде изложен на директната атака на вълните, завърза го към една скала и го покри с голям камък. Предварително бе скрил резервни туби с бензин из храсталаците покрай брега на носа. Накрая преметна големия си фенер през рамо и тръгна към Декагона, следван от любопитната луна. Настани се в стаята вляво от входа — онази с липсващата мебелировка, пострадала от дъждовете. Щеше да спи в спалния чувал, който бе донесъл следобед.

И така, капанът за грешници беше заложен.

3.

Шестимата пристигнаха на другия ден, 26 март. Никой нищо не подозираше. Каквото и да ставаше на острова през тази седмица, нямаше как да се свържат със сушата, но групата не показваше признаци на тревога, а изцяло се наслаждаваше на приключението.

През първата нощ Морису се оттегли в стаята си рано с извинението, че е настинал и не се чувства добре. Това беше причината да не пие вода. Знаеше, че симптомите на лека дехидратация напомнят тези на настинката. Не можеше просто да имитира болест и да се надява номерът да мине. Нямаше как да заблуди По, който учеше медицина. Но ако По го прегледаше и го обявеше за болен, всякакви подозрения щяха да отпаднат.

Морису напусна веселата компания и облече непромокаемия костюм, сложи всичко необходимо в раницата си и излезе през прозореца. Слезе на каменистия бряг, наду лодката и отплава към нос Ж. От там се качи на мотора, пое за град 0. и към единайсет влезе в собствената си стая.

Беше уморен, разбира се, но най-важната част предстоеше.

Обади се на Каваминами. Трябваше да го използва за свидетел и да му покаже, че по време на убийствата си е бил вкъщи.

Никой не вдигна телефона, но Морису разсъди, че ако Каваминами се е размърдал, както подозираше, то задължително ще цъфне на вратата му. Дори подозираше, че вече се е обаждал. Ако беше така, щеше да го попита къде е бил, но Морису бе подготвил извинение за случая. Картината.

Беше я започнал, за да покаже защо остава на сушата, докато другите шестима са на острова. Картината на каменните статуи на Буда. Или по точно картините, в множествено число. Беше направил три. Първата представляваше скица с въглен, която току-що бе започнал да оцветява, на втората бе добавил цвят с ножа за масло, а третата вече беше готова. Иначе бяха съвършено еднакви.

Бе попаднал на каменните статуи миналата есен, докато бродеше из страната с разбито сърце. Случайно стигна до планината на полуостров Кунидзаки и ги видя. Сега подготви трите картини по памет, като имитираше различни етапи на завършеност и заменяше есенните цветове с пролетни.

Морису постави първата картина на триножника и докато чакаше Каваминами да се обади, още веднъж прочете писмото, което бе изпратил на себе си. Ако не успееше да се свърже с Каваминами, щеше да се наложи да търси друг свидетел. Притесни се и опита да успокои тревогата, обзела трескавото му съзнание, с четене.