— Ох… да?
— Да кажем ли за писмата?
— Хм. За какво става дума? — намеси се инспектор Шимада, дочул разговора им.
— Има нещо, което забравихме да споменем — отвърна Каваминами и извади плика с писмото от джоба си. — Получих това писмо в деня, когато групата замина за острова. Морису — също.
— Писмо от Накамура Сейджи?
— Ами… да.
— И двамата сте получили такива писма?
Инспекторът взе плика от Каваминами и провери съдържанието му.
— Разбрахме, че същото писмо е доставено в домовете на всички жертви, включително и на Мацура.
— Може ли да е свързано със случилото се на острова? — попита Морису.
Инспектор Шимада се усмихна накриво, оголвайки жълтеникавите си зъби.
— Не мога да кажа със сигурност. Има вероятност да е просто груба шега без отношение към случая. Странното е, че е подписано от мъртвец.
Морису се присъедини към смеха му, но съзнанието му неусетно се понесе назад към спомените.
2.
Знаеше, че Накамура Сейджи е баща на Чиори още преди тя да му каже. Беше чул, че Сейджи води странен начин на живот на малък остров, наречен Цуноджима, който се намира близо до град С.
След загубата на Чиори заживя като полуинвалид, изпълнен с невъобразима мъка и гняв. Един есенен ден преди шест месеца прочете как родителите на Чиори срещнали смъртта си на онзи остров и новината го потресе. Тогава нямаше представа, че в бъдеще гибелта им ще му помогне да отмъсти за собствената си трагедия.
Да накаже шестимата, които бяха виновни за смъртта на Чиори — тази мисъл не излизаше от главата му. Не беше достатъчно просто да ги обвини, да изкрещи в лицата им, че са убийци. Те му бяха отнели нещо, което не можеше да замени, бяха му отнели човека, който придаваше смисъл на целия му живот. Бяха му отнели Чиори.
Жадуваше за отмъщение, но успя да състави план за убийството им чак когато научи, че чичо му Тацуми Масааки е закупил остров Цуноджима. Там се намираше Синята къща, където бе родена Чиори и където се бе случила трагедията с родителите ѝ. Образът на шестима безбожници, които отиваха на острова само за да задоволят любопитството си, обагри гнева му с нови, ярки цветове.
В началото реши да ги убие и накрая да се самоубие, но това означаваше да погребе себе си до онези грешници, сякаш е един от тях. Не, той трябваше да произнесе присъдата си над тях. Да отмъсти в името на справедливостта.
Морису мисли дълго, преди да състави плана си. Щеше да убие шестимата на острова, но успя да намери начин как да остане жив.
— Чичо ми наскоро купи остров Цуноджима. Ако искате да го посетите и да разгледате Декагона, мога да го помоля да ви услужи. Какво ще кажете?
Те, естествено, захапаха.
След като уточниха нещата, Морису пое отговорността за подготовката. Избра дните на екскурзията според графика им и прогнозата за времето. Планът му се нуждаеше от ясно небе и спокойно море, за да успее. Беше рисковано да се осланя на синоптиците, но ако условията се влошаха, винаги можеше да отложи датата. За негов късмет, краят на март се очертаваше слънчев и безветрен.
Беше решено групата да замине на 26 март и да остане на острова една седмица.
Морису подготви завивки, одеяла и храна. Погрижи се за шест комплекта. Постара се да повярват, че ще бъдат седмина, а всички останали на сушата да узнаят, че той не е заминал с тях. После написа девет писма от името на Накамура Сейджи. Писмата имаха две цели. Първата, естествено, беше да ги обвини. Искаше всички да разберат, че са убили момиче на име Чиори. Втората цел беше стратегическа. Писмото от мъртвец представляваше чудесна стръв за Каваминами Такааки. Тя щеше да го накара да се задейства.
Да изпрати едно от тези подписани от Накамура Сейджи писма на Каваминами, беше важен ход за алибито му. Морису знаеше, че приятелят му ще се свърже с него веднага след като го получи. Познаваше го много добре. Щеше да започне да души наоколо и накрая щеше да дойде при него за съвет. Морису го очакваше. Ако се наложеше сам да търси контакт с Каваминами, странното писмо му предоставяше идеалното извинение.
За написването на писмата нарочно използва компютър от лабораторията на университета, достъпен за всеки студент. Изработи и два комплекта табелки със закупени от местния супермаркет материали.
На 25 март, вторник — деня преди заминаването, пусна в пощата на град О. деветте писма, сетне отиде до град С. и пренесе провизиите на Цуноджима с предварително резервираната рибарска лодка. После се върна в град С., излъга чичо си, че отива до Кунидзаки да рисува, и взе колата му. В багажника сложи една гумена лодка с извънбордов двигател, пневматичен цилиндър, туби с бензин и други неща.
Читать дальше