Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

той е убиецът.

— Аха, разбрах.

— След последните разкрития обаче сме принудени да променим версията си за случилото се на Цуноджима. Подозираме, че Накамура Сейджи се е самозапалил, както и че цялата трагедия представлява своеобразно самоубийство, извършено от неговата ръка.

Инспекторът погледна красноречиво Морису и Каваминами.

— Имаме нова информация по случая от сигурни източници, която подкрепя тази теория.

„Шимада Кийоши сигурно му е казал нещо“, помисли си Морису. Но той ясно бе заявил, че няма намерение да споделя с полицията никакви факти, нито подозренията си. Морису му бе повярвал, въпреки че не друг, а собственият му брат работеше в полицията. Но това означаваше, че…

Нима бе разговарял с Накамура Коджиро?

— Искам да узная — поде инспектор Шимада, като изгледа всеки един в стаята — колко от вас знаеха, че шестима ваши членове отиват на острова?

Морису и Каваминами вдигнаха ръце.

— Хм, само вие двамата. Помните ли кой го предложи?

— От известно време се говореше за това — отвърна Морису. — После групата успя да организира екскурзията с връзки.

— Връзки казвате?

— Да. Чичо ми — казва се Тацуми — управлява много имоти. Той купи Декагона от предишния му собственик. Казах им, че мога да го попитам.

— Ах, Тацуми Масааки! Значи вие сте племенникът, за когото Тацуми говори толкова много. Но защо не сте отишли?

— Не ми се ходеше на място, където само преди шест месеца се е случило нещо толкова ужасно. Всички се радваха за предстоящата екскурзия, но аз реших, че е лоша идея. А и възникна проблем със спалните.

— Спалните ли? Но там има седем стаи.

— На практики си само шест. Можете да питате чичо — една от тях беше неизползваема. Покривът ѝ беше разбит и дъждът я бе съсипал. В нея нямаше нищо друго, освен няколко рафта и стари мебели, които се нуждаеха от ремонт. Цялата беше покрита с мокри петна и таванът всеки момент можеше да падне. Част от пода беше прогнила, зееше голяма дупка.

— Разбирам. И кой от шестимата беше… как да се изразя… организатор на тази екскурзия?

— Аз казах на Льору за къщ… извинете, имам предвид Хигаши, защото той щеше да стане новият главен редактор на списанието, или новия лидер на Клуба, така да се каже. Той обаче се посъветва с Мацура.

— Значи Хигаши и Мацура.

— Точно така.

— Освен личния им багаж видях, че са носели храна, одеяла и други вещи. Как са ги пренесли?

— Помогнах им да транспортираме нещата, които чичо беше приготвил за тях. Наех рибарска лодка един ден преди пристигането им и пренесох всичко.

— Хм, ще трябва да проверя думите ви просто за да сме наясно.

Инспекторът потърка увисналата си буза и отново се обърна към всички присъстващи:

— Някой от вас има ли представа какъв може да е бил мотивът на Мацура да извърши убийствата?

Из стаята се разнесе ропот. Морису също се присъедини към разговорите, но в главата му се въртеше друго.

Светло лице. Крехко тяло, което може да се прекърши, ако го притиснеш по-силно. Дълга черна коса, следваща извивките на врата. Тънки вежди, винаги присвити срамежливо. Бадемовидни очи, в които се чете тъга. Тънки устни, разтегнати в лека усмивка. Нежен глас, наподобяващ мъркането на малко котенце.

Чиори.

Двамата се бяха влюбили встрани от погледа на другите. Мълчаливо, но дълбоко.

Ах, Чиори, Чиори…

С никого не бе споделил. Нито с членовете на Клуба, нито с приятелите си. Тя също. Не че го криеха или се срамуваха от любовта си, не — двамата просто се страхуваха, че малкият им космос може да се разпадне, ако някой разбере.

Но във фаталния ден всичко се срути. За него беше ясно, че през гибелната януарска вечер онези шестимата откраднаха живота ѝ.

Ако бях останал до нея…

Колко пъти се бе обвинявал за случилото се, колко се бе измъчвал! И колко много мразеше хората, при които я бе оставил онази вечер.

Морису бе изгубил баща си, майка си и малката си сестричка по същия начин. Жестоката ръка на непознат бе отнела топлината на близките му без всякакво предупреждение и я бе отнесъл там, където не можеше да я достигне. Когато най-после бе намерил скъп на сърцето си човек в лицето на Чиори, отново падна мрак.

Не беше инцидент .

Тя не беше от момичетата, които пиеха до забрава. Знаеше, че сърцето ѝ е слабо. Бяха я принудили, докато е била зашеметена и безпомощна.

Те я убиха. Тя беше убита.

— Морису — прекъсна размислите му Каваминами, който седеше на съседния стол.