Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— Знам, Морису — изкриви устни в иронична усмивка Шимада. — Това не е нищо повече от предположение. Но аз нямам намерение да търся доказателства за него, нито ще изложа теорията си пред полицията.

Шимада забеляза, че иззад нос Ж. се задават две лодки, и се изправи.

— Лодките на полицията. Връщат се. Хайде, елате да видим какво става.

3.

— Кои са тези тримата? — обърна се инспекторът към най-близкостоящия полицай.

Току-що се бе върнал от огледа на местопрестъплението на Цуноджима. Местният брокер на недвижими имоти Тацуми Масааки — същият, който наскоро бе водил сделката за продажбата на острова, му бе казал, че там са били отседнали група студенти от университета К. Били приятели па племенника му, затова миналата сряда лично им дал разрешение да останат на острова една седмица.

Тацуми имаше списък с имената на членовете па Клуба, заминали за Цуноджима, и инспекторът го използва да събере сведения от университета и да се свърже с родителите. Някои от жертвите бяха пребивавали далеч от домовете си, в общежития, затова не всички семейства бяха тук, но благодарение на присъстващите, успяха да идентифицират телата, Инспекторът разпита пристигналите майки и бащи, ала не получи ценна информация от тях,

— Кои трима? — върна му въпроса полицаят и инспекторът посочи към прозореца.

— Онези там.

— А, те са приятели на загиналите. Членуват в същия университетски клуб. Стоят тук от сутринта и чакат.

— Разбирам.

Инспекторът проточи врат, за да огледа по-добре лицата им. Двама от тримата младежи се бяха облегнали на прозореца и разговаряха. Близо до тях стоеше висок мъж над трийсетте. Беше застанал с гръб към него и инспекторът не успя да го види добре.

Извади ръце от джобовете си и отиде при тях.

— Извинете, разбрах, че сте от същия клуб като загиналите студенти.

Двамата по-млади мъже веднага се обърнаха.

— Аз съм от полицията и…

— Ох, сериозна работа ви чака — намеси се и високият мъж, който гледаше през прозореца.

— Ти ли си бил? Силуетът ти ми се стори познат, но не направих веднага връзката.

— Какво съвпадение! Надявах се да водиш разследването.

— Господин Шимада, познавате ли този човек? — попита изненадано едно от момчетата.

— Конан, казах ти, че познавам доста хора в полицията.

— Нека да ви се представя: инспектор Шимада Осаму от Първи участък на областната полиция.

— Шимада! Значи сте…

— Както правилно познахте, този човек е втори син в нашето семейство.

— Аха.

Инспектор Шимада се изкашля силно и се втренчи в равнодушното лице на по малкия си брат, чиято физика беше коренно различна от неговата,

— И защо си тук?

— Прекарах последната седмица в обиколки на района с тези момчета и, повярвай ми, имах сериозно основание. Но историята е дълга, затова ще я задържа за себе си.

Шимада Кийоши се обърна към двамата младежи.

— Това е Морису, член на Клуба на писателите на детективски романи към университета К., а това е Каваминами — бивш член.

— Хм — инспекторът огледа с любопитство и леко объркване младежите. — Аз съм инспектор Шимада. Съжалявам, че се запознаваме при такива трагични обстоятелства — изрече официално той и се отпусна на близкия стол. — Детективски истории, значи… Разбирам. Даже сте си направили клуб. Хм. Когато бях млад, и аз четях много криминални романи. И какво правите в този клуб?

— Имаме читателски кръг, в който обсъждаме много книги. Някои от нас пишат — отговори Морису.

Един цивилен полицай дойде и подаде на инспектора няколко листа — явно доклад. Инспекторът го прелисти и кимна.

— Това е докладът на съдебния лекар — обясни той. — Предварителен, разбира се. Пълната аутопсия ще се извърши по-късно.

— Бихте ли ни разказали малко повече за случилото се, стига да не нарушаваме правилата ви — обади се Каваминами. — Искам да знам какво е станало с тях, да науча нещо, макар и малко.

Инспекторът хвърли поглед към брат си и стисна устни.

— По-късно този дангалак ще дойде и ще ми извади душата с въпроси, така че мога да ви кажа и сега.

— Благодаря.

— Ако съдя по останките — всичките в ужасно състояние, когато пожарът е избухнал, цялата група, с изключение на един, вече са били мъртви. Твърде вероятно е да се окаже убийство. Последното тяло също е обгорено, но там на пръв поглед става дума за самоубийство. Мъжът сам се е полял с бензин и пожарът е започнал от неговата стаи. Не можем да твърдим със сигурност, но не е изключено въпросният човек да е убил другите и накрая да се е самоубил. Моля ви да запазите тази информация само за собствените си уши. Последният загинал се казва… — Инспекторът се зачете в доклада пред себе си — а, да, Мацура. Мацура Джуниа. Вие го познавате, разбира се?