Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

Понеделник, 31 март, единайсет и половина, Цуноджима.

Тълпите прииждаха от всички страни. Останките от Декагона все още пушеха. Приличаха на овъглен труп на незнайно чудовище.

Небето беше ясно. Ослепителните отблясъци на морските вълни носеха със себе си аромат на пролет. Контрастът между спокойната морска шир и трагичната чернееща се сцена на острова предизвикваше шок у наблюдателите.

— Инспекторе, получихме съобщение, че повечето от семействата на загиналите са се събрали в град С. — извика млад полицай с радиостанция в ръка.

Едър мъж около четиридесетте, явно инспекторът, извика обратно, притиснал кърпичка към носа си:

— Добре. Транспортирайте ги до тук. И ми кажи, когато пристигнат. Не бива да ги пускаш до останките — нареди той и се върна към разговора със съдебния лекар, който оглеждаше едно напълно изгоряло и неразпознаваемо тяло.

— Какво ще кажеш за този? — попита инспекторът. Около тях се носеше ужасна смрад.

— Мъж — отвърна лекарят иззад голямата маска, покриваща устата му, — По-скоро дребен. На тила си има дълбоки рани. Удар с тъп предмет би причинил точно такива.

— Хм.

Инспекторът кимна замислено и извърна поглед от трупа.

— Хей, как са нещата там? — тръгна той към друг следовател, който бе приклекнал до второ тяло между тухлите.

— Този вероятно също е от мъжки пол. Мисля, че пожарът е тръгнал оттук.

— Ясно.

— Предполагам, че навсякъде е било залято с бензин и после някой е драснал клечката. Струва ми се, че именно този мъж е изсипал бензина, включително и върху себе си.

— Значи може да е самоубийство?

— Ще трябва първо да сравним данните, но съществува такава вероятност.

Инспекторът смръщи вежди и пое нататък. Един полицай хукна след него.

— Да вдигаме ли труповете, сър?

— Изчакайте да дойдат семействата им. Ако не внимаваме, има опасност да объркаме изгорелите части на различните тела. След това няма да можем да ги идентифицираме.

Инспекторът се отдалечи с бързи стъпки, като си мърмореше под носа:

— Няма да мога да поема и една хапка на обяд след тази гледка.

Щом вече се намираше на достатъчно разстояние, махна кърпичката от носа си и пое дълбока глътка от свежия въздух.

Яркото слънце потропа по сивите хладни капаци. Младежът седеше в голямата, празна и тъмна стая за почивка в рибарския комплекс на град С. Хаотично разположени и прибрани по ъглите разтегаеми маси и столове. Разпръснати групички от хора, тревожно вкопчени един в друг. Шепот и въздишки.

Морису седеше сам до прозореца. Вече бе изгубил броя на изпушените цигари, чиито фасове се трупаха в пепелника до него.

Декагонът на остров Цуноджима изгоря да основи. Сърцето му биеше като лудо. Всички са загинали.

Вече наближаваше един часа следобед, когато Каваминами и Шимада най-после се появиха. Огледаха помещението, забелязаха Морису и тръгнаха към него.

— Казаха ли какво се е случило на острова? — попита Каваминами без заобикалки.

Морису поклати глава

— Нищо не разбрахме, но членовете на семействата току-що заминаха за острова да разпознаят телата

— Наистина ли всички са мъртви?

— Да. Декагонът е напълно унищожен. Открити са телата сред пепелищата.

Раменете на Каваминами увисваха и той замълча за момент.

— Каква е причината? Или е инцидент?

— Нямам представа

Шимада отиде до прозореца и погледна навън през пролуките в капаците. Каваминами примъкна един стол до Морису и седна

— Каза ли им за писмата?

— Не още, но възнамерявам да го направя. Донесъл съм моето.

— Добре.

Двамата се спогледаха, несигурни как да продължат.

— Измами ни — измърмори в този момент Шимада Погледът му все още търсеше нещо отвън.

Каваминами и Морису изненадано се обърнаха към него. Той продължи мрачно:

— Не е инцидент. Било е планирано убийство. Отмъщение.

Няколко души в помещението завъртяха глави към тях тримата Шимада веднага сниши глас

— Тук не можем да говорим спокойно. Нека излезем — прошепна.

Морису и Каваминами кимнаха мълчаливо и тъкмо ставаха от столовете си, когато тежката желязна врата се отвори и отвън долетя гласът на непознат мъж:

— Чух, че при някои тела има следи от насилствена смърт.

2.

Тримата излязоха от комплекса, слязоха до брега и седнаха на един от бетонните тетраедъри на вълнолома, които се подаваха от водата. Спокойните води на морето под лъчите на яркото слънце бяха в очебиен контраст с настроението им.