Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— Всички са мъртви.

Раменете на Каваминами трепереха, когато седна и прегърна коленете си.

— Какъв идиот съм бил! — извика той.

— Конан — възкликна Шимада.

Каваминами поклати глава и продължи:

— С теб тръгнахме да търсим истината, разровихме се, но какво свършихме? Нищо. Преди три дни дори стигнахме дотук, на същото това пристанище Трябваше поне да ги предупредим.

— Вината не е твоя — поглади брадичка Шимада и каза като че на себе си. — Колко души биха погледнати сериозно на тези писма и биха се разтичали, както направихме ние? Дори да бяхме отишли в полицията, щяха да ни кажат, че не обръщат внимание на подобни сигнали, и щяха да ни отпратят.

— Не знам…

— Не спирах да повтарям, че Накамура Сейджи е жив и че всички на острова са в опасност, но можех ли да направя нещо повече? Нямаше как да прекося острова и да отида при тях без категорични доказателства, че наистина може да бъдат убити.

— Господин Шимада — прекъсна го Морису, — ако всички на острова са мъртви, това означава ли, че Накамура Сейджи е жив?

— И аз се питам същото — отвърна уклончиво Шимада.

— Но кой друг би могъл да ги убие?

— Кой знае?

— А какво е мнението ви за писмата, подписани от Сейджи? Свързани ли са със случилото се на острова? — попита Каваминами.

Шимада направи гримаса.

— Предвид скорошните събития, трябва да са свързани.

— Мислите ли, че зад пожара и писмата стои един и същ човек?

— Да, убеден съм, че е така.

— Предупреждения ли са тогава писмата?

— Не съм сигурен, че са точно предупреждение. Странното е, че всички са доставени след отпътуването на групата за острова. Моето мнение е, че убиецът ги е изпратил с друга цел.

— Каква може да е тя?

— Конан, от деня, когато се запознахме, правиш анализ на изпратеното до теб писмо и стигна до три различни заключения. Помниш ли?

— Да. Обвинение. Заплаха. Подтик отново да се привлече вниманието към миналогодишната трагедия на Цуноджима.

— Да. — Шимада се загледа натъжено в морето. — Последвахме това предположение, върнахме се към фактите от извършеното на острова престъпление и успяхме да открием истината, но не вярвам, че престъпникът е искал това. Авторът на писмата надали е вярвал, че ще се разровим толкова надълбоко. Според мен истинското му намерение е било да ви обвини в убийство и да ни подхвърли идеята за живия Накамура Сейджи.

— Накамура Сейджи?

— Подписването на писмата с неговото име навежда на мисълта, че архитектът все още е жив. Затова и Коджиро получи такова писмо. Трябва да ни подскаже, че единият брат е убиец, а другият — изкупителна жертва.

— Тогава кой мислиш, че е извършил всичко това?

— Накамура Коджиро? — предпазливо се намеси Морису. — Или имате предвид, че сега, когато знаем, че Накамура Чиори е дъщеря на Накамура Коджиро, човекът, който има мотив да убие нашите приятели, е не Сейджи, а Коджиро?

— От тази гледна точка — да, съгласен съм, че главният заподозрян е господин Коджиро. Но… — Каваминами хвърли поглед към Шимада — той беше в Бепу през цялото време.

— Спомняш ли си какво каза онзи младеж, Конан?

— Кой?

— Синът на рибаря, отвел приятелите ти от Клуба на острова.

— Аха, да.

— Той ни каза, че е лесно да стигнеш до острова с моторна лодка. Можеш ли да гарантираш, че Ко не притежава такава лодка?

— Не…

— Ко ни увери, че през последните дни си е стоял вкъщи, защото е трябвало да работи по дисертацията си, затова не е отговарял на телефонни обаждания и посетители. Но дали ни каза истината?

Шимада поклати глава, загледан в морето.

— Като негов приятел, ми е трудно да го изрека, но трябва да призная, че подозирам Ко. Изгубва дъщеря си — единствения мост между него и невъзможната му любов, и то по трагичен начин. Заради нейната кончина — спомни си какво ни каза — брат му убива любимата му жена. Ко има много сериозен мотив. А и за известно време е бил собственик на Декагона. Не е невъзможно да е чул, че хората, свързани със смъртта на дъщеря му, организират екскурзия на острова. Написал ви е тези писма, за да си помислите, че Накамура Сейджи е още жив и да заподозрете него за престъпленията, които ще извърши, за да си отмъсти. Изпратил е и едно писмо до себе си. Така изглежда, че и той е сред набелязаните жертви.

Тримата мълчаливо се загледаха в морските води.

— Съгласен съм — отсече накрая Морису. — Той единствен има мотив, който обяснява всичко. Господин Коджиро е най-вероятният извършител. Но това не е нищо повече от предположение.