Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

Опънатите му нерви му позволиха само лека дрямка. През цялото време му се повдигаше и му беше зле. Събуди се от алармата на часовника, излезе от стаята да пие вода и тогава откри тялото на Агата. Тази сутрин явно бе сменила цвета на червилото. Смъртта ѝ обаче не му донесе удовлетворение. Беше започнало да му се повдига от трупове. Не искаше да вижда повече мъртви тела и, без да иска, извика с цяло гърло. Изгуби контрол над себе си и повърна, неспособен да потисне пристъпа. Беше ясно, че тялото и съзнанието му се намират на предела на силите си.

Но вече не можеше да спре. Нямаше как да избяга от съдбата си. В отровеното му от болка и страдание съзнание изгря образът на неговата любима, която никога повече нямаше да се върне.

Морису седеше на десетоъгълната маса заедно с последните оцелели, Елъри и По. Идваше ред на финала. Изглежда, ситуацията, беше по-мъчителна за По. По-късно Елъри го отрече, но по онова време подозираше, че той е убиецът.

Когато видимо заинтригуваният Елъри огледа стъпките на мястото, където бе убит Льору, сърцето на Морису се сви. „Не се панирай. Всичко ще бъде наред. Не се панирай, не се панирай…“, не спираше да си повтаря Морису, докато се бореше с желанието отново да повърне. Елъри насочи вниманието си другаде и той си отдъхна.

Въпросът обаче пак излезе на дневен ред и младежът се изплаши. Дали не бе допуснал грешка? И то фатална? Хукна след Елъри към Синята къща и се опита да запомни разположението на стъпките, както поиска той. Тогава откри грешката. Прокле собствената си глупост, сигурен, че ще го разкрият.

С нарастването на броя на убитите кръгът от заподозрени се стесняваше все повече. Морису знаеше, че ще става все по-трудно да действа, и се бе подготвил за драстични мерки, ако ситуацията го изискваше. В най-лошия случай можеше да се наложи да се бие с няколко души, затова носеше малък нож в джоба на якето си.

Когато Елъри се задълбочи в разследването на стъпките, на няколко пъти му мина през ума да се хвърли срещу двамата с ножа в ръка. Ако обаче не успееше с първата атака, те щяха да го надвият и тогава всичко щеше да свърши. А и още не беше сигурно, че ще го заподозрат и впоследствие разкрият.

Морису слушаше безпристрастните разсъждения на Елъри и вътрешно трепереше от страх. Съзнанието му трескаво търсеше начин да се справи и с двамата. За негов късмет, заключението на Елъри се оказа твърде елементарно и ги насочи по грешна следа. Според него убиецът не беше сред тях, а външен човек, дошъл на острова с лодка. Явно имаше предвид Накамура Сейджи. Наистина вярваше, че е жив. Дори и в най-смелите си мечти Морису не си бе помислял, че идеята за живия Накамура Сейджи може да го прикрие в този решаващ момент.

Изпълни се с увереност и умът му се проясни.

Елъри свърши цигарите и По му подаде своя пакет. Веднага съзря възможност за действие и бързо извади малка кутия от джоба си. В нея имаше една — единствена цигара „Ларк”, в която бе добавил цианкалий. Беше я приготвил от самото начало с намерението да я използва върху По, ако му се удаде случай. Каза, че и той иска цигара, така че кутията попадна в него. Морису извади две, едната сложи в устата си, а другата мушна незабелязано в джоба. После я замести с отровната цигара.

По беше заклет пушач и сигурно щеше да запали нова в мига, в който кутията се върнеше при него, но имаше вероятност и да откажеше и пакетът отново да се озове в ръцете на Елъри. Това не представляваше проблем, за Морису нямаше значение кой от двамата ще умре пръв. После щеше да мисли начин да се справи с единствения оцелял.

Този, който запали отровната цигара, беше По.

6.

В салона останаха само двама.

Дори и след смъртта на По Елъри беше убеден, че убиецът е Накамура Сейджи. Не показа нито грам съмнение към Морису. Това му даде време. Не се налагаше да бърза с последната си жертва. Реши спокойно да изчака подходящия момент. Щеше му се да направи така, че смъртта на Елъри да изглежда като самоубийство.

„Ох, Елъри, ох, глупако.

Елъри несъзнателно му бе помагал от началото до края. Мислеше се за велик детектив, но беше просто безпомощен клоун. Може би се дължеше на случайност, но Морису бе предвидил подобен финал. Детективът и Убиецът трябваше да са последните оцелели.

Трябваше обаче да признае, че финалните разсъждения на Елъри го впечатлиха, като се започне от чашата с единайсетте ъгъла, която ги отведе в единайсетата стая на Декагона, до разкритията му там. Морису нямаше представа и никога не би се досетил, че под къщата се крие подобна тайна, въпреки че Каваминами му бе разказал за любовта на Накамура Сейджи към триковете в архитектурата.