Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

Развитието на разследването обаче не го застраши. Подземната стая по-скоро подсили теорията на Елъри за убиеца Накамура Сейджи, отколкото да я елиминира. Двамата влязоха в тайното помещение и Елъри започна да търси изход. Тогава откриха онзи полуразложен труп.

В мига, когато го видя. Елъри реши, че трупът принадлежи на изчезналия градинар, Йошикава Сейчи.

Йошикава беше убит преди шест месеца. Морису предполагаше, че е бил нападнат от обезумелия Накамура Сейджи, след което е избягал от Синята къща и се е скрил тук, където впоследствие е умрял, освен ако самият Сейджи не го бе довлякъл в подземието, за да го убие.

Морису сподели съжденията си с Елъри, който стоеше мълчаливо пред трупа и кимаше. После, все още покривайки носа си с ръка, каза:

— Да. Значи е взел отнякъде още едно тяло, за да инсценира убийството си в пожара миналата година — Сетне продължи — Хайде, Ван. Трябва да разберем накъде води този коридор.

Двамата заобиколиха трупа и навлязоха в коридора. „Ще те придружа до края, тогава ще видим“, помисли си Морису. В същото време започна да се притеснява, че Елъри може да го заподозре. По непокътнатия прахоляк на пода си личеше, че никой не бе стъпвал тук от дълго време, което го разтревожи още повече. Помисли си, че Елъри само се преструва, че не подозира нищо, че всъщност не го интересува коридорът, а само чака удобен момент да го повали на земята.

Морису стисна ножа в десния си джоб и го последва в мрака.

Коридорът завършваше с врата. Тук звукът на вълните беше по-отчетлив. Елъри отвори вратата и шумът се чу още по-ясно. Младежите застанаха насред скалата, която гледаше към залива. Зад вратата се виждаше лека издатина като малка тераса. Пространството под нея беше тъмно като в рог. До водната повърхност имаше доста голямо разстояние.

Елъри предпазливо излезе на терасата и я освети с лъча на фенерчето. После се обърна и отсече със задоволство:

— Вратата е под такъв ъгъл, че е почти невъзможно да я забележиш от върха на скалата или отдолу на брега. С малко усилие е възможно човек да се добере до каменните стъпала. Сейджи е използвал този път, за да стигне до Декагона.

— Сигурен съм, че тази нощ Сейджи отново ще дойде — каза Елъри, когато се върнаха в салона. — Добре, открихме тайния проход. Все едно дали ще се появи през него или през входната врата. Няма от какво да се боим, защото сме двама срещу един. Предлагам да се опитаме да го хванем.

Морису кимна и направи кафе. Тайно бе взел няколко таблетки от кутията със сънотворните на По и след като се увери, че Елъри не го гледа, пусна три от тях в една от чашите. После съвсем невинно я постави пред Елъри. Без да подозира нищо, Елъри я изпи до дъно.

— Малко ми се доспа. Напрежението ми дойде в повече… Нали нямаш нищо против да подремна? Събуди ме, ако има проблем.

Това бяха последните думи на великия детектив, преди да напусне сцената. Съвсем скоро Елъри захлупи глава на масата и заспа като дете. Морису изчака дълбоко да потъне в съня, отнесе го в стаята му и го сложи в леглото. Вече бе решил Елъри да се „самоубие“ при пожар. Полицията сигурно щеше да открие приспивателното в стомаха му, но Морису си даде сметка, че тялото на Йошикава Сейчи също щеше да бъде намерено и тогава разследващите щяха да заключат, че Накамура Сейджи се е самоубил след четворното убийство. Обстоятелствата бяха близки до сегашните, което непременно щеше да повлияе на мнението им.

Дъждът най-после спря. Нямаше повече изгледи да вали.

Морису отиде до залива, приготви лодката, после се върна в подземието при пожарището, за да вземе скрития бензин. Изрови ръката на Орци, махна пръстена и върна крайника в стаята ѝ. Сетне премести в стаята на Елъри останалите табелки, окървавените дрехи, отровата, ножа — всичко, което трябваше да унищожи. Отвори прозореца и заля помещението с бензин. Напои и другите стаи, донесе бутилката с газта в салона и отвори вентила. Излезе навън, отправи се към отворения прозорец, изсипа останалия бензин върху Елъри и хвърли бутилката вътре.

Действията му разбудиха Елъри, но докато отвори очи и стане, Морису вече бе метнал газовата си запалка върху напоеното с бензин легло. Отскочи няколко крачки встрани и затвори очи. Огънят лумна и затанцува дивашки танц по клепачите му.

На следващата сутрин, след едва ли не вечен сън, Морису се събуди от телефонен звън. Чичо му му разказа за инцидента на острова. Обади се на Каваминами и замина за град С.