Аяцуджи Юкито - Убийства в Декагона

— И защо да не е точно така, По? — попита Елъри и затвори тетрадката — Най-логичното заключение предвид обстоятелствата е, извън нашата група. Ние може да не сме в състояние да напуснем острова, но има много начини някой външен да го достигне. Така отпадат и глупавите предположения, че е доплувал до брега. Убиецът е използвал лодка.

— Лодка?

— Замисляли ли сте се защо и Орци, и Льору са убити рано сутринта? Защото най-доброто време да стигнеш до острова незабелязан е през нощта или призори, Какво ще кажете?

Загледал и другите двама, Елъри извади своя „Салем“, но видя, че пакетът е празен, и го хвърли на масата.

— Искаш ли? — попита Пo и плъзна кутията си към него,

— По, ти май си съгласен с мен.

Елъри извади една цигара, сложи я и устата си и я запали.

— Какво мислиш, Ван?

— Мисля, че си прав. По, може ли и на мен една цигара?

— Разбира се.

Елъри подаде кутията на Ван.

— Ако си прав, защо убиецът е направил табелките? — попита По.

— Те не са само за жертвите. Сред тях има такива за Детектива и Убиеца. В това е смисълът им.

Елъри притвори очи и издуха дима.

— Първо, целта е да ни накара да повярваме, че Убиецът е някой от нас седмината. По този начин насочва вниманието ни навътре, към хората в групата, и притъпява вниманието ни към останалия свят.

— И второ?

— Смятам, че става дума за психологически натиск. Последните оцелели ще се настроят един срещу друг и може да се избият взаимно, подвластни на момента. Убиецът вероятно се надява на това. Така ще постигне целта си, без да си цапа повече ръцете. В крайна сметка обаче, ни иска всичките мъртви.

— Гадно — измърмори Ван и запали цигарата си.

— Има още нещо, което според мен е доста странно — намеси се По и притисна палец към слепоочието си. — Защо убиецът е тръгнал директно към морето, след като е убил Льору?

— Какво искаш да кажеш? — попита Ван и върна кутията на По.

— Нали се опитва да ни накара да вярваме, че убиецът е един от нас. Нямаше ли да е по-логично, ако бе оставил още отпечатъци от стъпки, между входа и стъпалата например? Не е било трудно да го осъществи.

— Може да не се е замислил за отпечатъците.

— И директно е напуснал острова? Ами тогава кога е сложил табелката Третата жертва на вратата?

— Това…

По разбра, че Ван няма отговор, и се обърна към Елъри.

— Какво мислиш ти, Елъри?

— Мисля следното — каза Елъри и остави цигарата в пепелника. — Може убиецът наистина да не е обърнал внимание на отпечатъците, както каза Ван, но ако ги е забелязал, вероятно е искал да остави още един чифт между входа и стъпалата. Фактът, че не го е направил, означава, че ситуацията не му е позволила. Мога да го обясня, като анализирам конкретните обстоятелства около убийството на Льору. Льору е бил пребит. Съдейки по стъпките му, започващи от стъпалата, стигам до заключението, че убиецът го е преследвал. Льору вероятно го е видял в лодката долу при камъните. Онзи сигурно се е приготвял да напусне острова. Льору е разбрал какво става и е побягнал. Убиецът го е забелязал и е хукнал след него. Льору навярно е викал за помощ. Убиецът го е настигнал и го е ударил няколко пъти. После се е паникьосал. Изплашил се е, че някой се е събудил от виковете на Льору и може всеки момент да дойде. Имал е време да се скрие някъде, но е нямало как да прикрие лодката, затова е зарязал плана с отпечатъците, слязъл е долу и е подкарал към залива, за да изчака там и да види дали някой няма да потърси Льору. За негова радост такова нещо не се е случило. Отишъл е до Декагона и след като е погледнал през прозореца на кухнята, за да се увери, че всички още спят, се е вмъкнал вътре и е окачил табелката на вратата на Льору. После е напуснал острова. Било е прекалено опасно да се връща за следите, предвид напредналия час.

— Хм. Значи е бил на острова през цялата нощ?

— Да. Явно пристига нощем, за да ни наблюдава.

— И се крие под прозореца на кухнята?

— Мисля, че е възможно.

— И къде оставя лодката си? В залива или при скалите под каменните стъпала?

— Сигурно я крие някъде. Една малка гумена лодка се сгъва лесно и бързо. Може да я носи до горичката или да я потопи в морето, като използва някаква тежест.

— Гумена лодка, казваш? — намръщи се По. — Може ли да се стигне до сушата с такова нещо?

— Не е необходимо да ходи чак до сушата. Зад ъгъла има чудесно местенце за криене.

— Котешкият остров?

— Точно така. Котешкият остров. Според мен убиецът се подвизава там, защото е лесно да се стигне до нашия остров.